Даниела Горчева
По традиция припомням тази соц
Новогодишна история с/без гащи😀
В края на славния соц, когато изобилието преливаше според некои другари, една моя приятелка, която живееше в Лондон с мъжа си, героично се запътва по Коледа и Нова година към родината.
Добре, ама в суматохата при приготвянето на багажа, забравила плика с бельо на съпруга си и той се озовава в България само с един чифт гащи - тия върху себе си.
- Нищо, дарлинг, - успокоява галантният английски джентълмен съпругата си. - Ще си купя тук слипове.
Приятелката ми го поглежда отчаяно, той недоумява защо прави драма.
След 4-дневно обикаляне на всички възможни магазини и пускане на връзки по фабрики и партийни комитети, гащи се оказва, че няма, няма и да има.
Ще пуснат, ама догодина.😀
През това време нашият джентълмен носи ту своя слип, ту едни гащи на жена си, докато неговите изсъхнат на простора.
На 5я ден от престоя в България джентълменът започва да гледа също така отчаяно като жена си в Първо действие и като се прокашлюва деликатно, казва галантно на своята половинка:
- Дарлинг, хайде да си ходим.
Джентълменът си тръгна, обогатил речника си с думата "дефицит". 😀
Но не можеше да се начуди откъде се снабдявахме с гащи.
Обяснихме му, че като пуснат гащи по магазините и народът се презапасява, защото не се знае кога пак ще "пуснат".
За качество, мода, дизайн, цвят, материал и пр. лиготии и дума не сме отваряли. 😀
Честита Нова година и помнете докъде води соцреализмът! 😎 И буквално, и метафорично. 😉
А ако искате ще ви разкажа и за тоалетната хартия. Че и тя беше дефицит. 😀
PS И да напомня на тролчетата с дежурната реплика: "спокойно си живеехме тогава" , че спокойствието бързичко свършваше с милиционерското нахлуване в дискотеки, ресторанти и по домовете на хората .
Иначе голямо спокойствие цареше и по вечните опашки, на които често ставаха сбивания.
А в магазина гледките на биещи се, крещящи и скубещи се за косите жени, всяка докопала по един драгоценен ботуш, бяха обикновено явление.
Tags:
соц.комънизъм