В Ардино тишината е диагноза. Повечето хора не осъзнават какво се случва около тях, защото съзнанието им е притъпено. Научени са да не питат, да не търсят, да не виждат. И докато така "живуркат" в собствения си балон, някои хора - съвсем малко на брой, но добре обвързани - трупат милиони от всяка обществена поръчка, от всеки ремонт, от всяка "инициатива за града". Схемата е проста: властта е затворен кръг, в който се въртят пари, поръчки и хора. Никой не показва, никой не парадира - всичко е скрито, под маската на "скромни хора, загрижени за общината".
Но нека бъдем честни: това, че хората не се вдигат, не е защото са тормозени. А защото са си изградили удобен свят на примирение. За тях по-важно е да си запазят спокойствието, отколкото да изискват истината. Така животът им се превръща в тиха сделка - ти си мълчиш, те си крадат.
А най-тъжното? Онези, които можеха да направят нещо - умните, активните, талантливите - повечето вече ги няма. Изгониха ги. Отвратиха ги. Направиха им ясно, че тук няма място за съвест. И сега градът ни се управлява от шепа хора, които се "държат", въртят поръчките помежду си и гледат всички останали като добитък.
Продължавайте да се кланяте на "богоизбраните" от общината и живейте като мишки!