Опасната игра на медиите: когато личното мнение става общо обвинение, Г-н Кулов, дължите извинение на всички лекари

Изключително грозно впечатление прави една публикация на Кърджали Бг vesti.net, където главен редактор е господин Кулов. Той е публикувал отворено писмо на Айсун Халил, адресирано до всички медицински работници – лекари, медицински сестри, санитари и т.н. В това писмо ясно се вижда, ако направим един кратък анализ, че авторката всъщност излага своето лично мнение. А едно мнение не може да представлява всички лекари или да дава обективна картина. В България има десетки хиляди лекари и медицински специалисти – не може личното преживяване на един човек да се поставя като общ знаменател.

Дори и това мнение да съвпада с мнението на други, то трябва да бъде подкрепено с много факти и примери, за да се говори за „порочна практика“. А в писмото липсват такива – всичко е на базата на „аз казах, той каза“.

По-нататък виждаме, че авторката е лаборант, т.е. част от системата. Тя описва случай, в който се е търсила консултация по телефона с ендокринолог. Всички знаем, че телефонните консултации не са препоръчителни. Ако лекарят трябва да консултира по телефона, това означава да остави работата си и да лекува „на сляпо“, без преглед. Такъв тип здравеопазване няма никъде в Европа, независимо че авторката твърди обратното. Там пациентите също чакат за часове при специалист – понякога по шест месеца, ако не е спешно. В България се чака много по-малко – говоря от личен опит.

Халил споменава и други случаи, на които е била свидетел. Например – лошо отношение към възрастна жена в болница през зимата. Но и тук липсват доказателства, конкретни имена и факти. Може би се е случило, но да се представя като системен проблем е пресилено. Да, болниците са в тежко състояние, липсват средства, условията са трудни – но това е проблем на цялата здравна система, а не само на „грозните лекари“, както внушава писмото.

Създава се впечатление, че писмото има повече за цел да изтъкне авторката и да очерни лекарите. Пак казвам – ако тя иска промяна, по-добре би било да изпрати отворено писмо до Министерството на здравеопазването и да настоява за реформа. Само така може да има реален резултат.

Медията обаче публикува текста едностранно. Не е потърсено мнението на лекарите, не е даден отговор от тяхна страна. Публиката получава само една гледна точка, а това е непрофесионално. Така се хвърля кал върху цялата медицинска общност, без да се търси обективност.

В коментарите във Facebook ясно се вижда ефектът – огромен негативизъм към лекарите. В крайна сметка това само настройва обществото срещу тях. А в момента в България и особено в Кърджали има сериозен недостиг на медици – в „Бърза помощ“ и в отделенията лекарите работят нон-стоп. С подобни статии ние не помагаме на системата, а я рушим, гонейки младите лекари в чужбина.

В текста на Халил липсва конкретика – няма имена на лекари или сестри, няма доказателства за твърденията. Всичко е „чуто и видяно“. Това е изключително слаб аргумент и не би трябвало да бъде публикувано като „глас на обществото“, без да се провери и другата страна.

В Европа отношението към пациентите също не е винаги идеално – зависи от самото поведение на пациента. Ако човек се държи спокойно и уважително, и лекарят ще отвърне със същото. Ако обаче в чакалнята има блъсканица, шум и кавги за ред, нормално е лекарят да повиши тон. Това се случва и там.

Затова е изключително грозно да се публикуват такива писма, които обобщават всички лекари като „лоши“. Вече имаме случаи на пребити лекари – именно заради подобно нагнетяване на напрежение. В Европа лекари не се бият, защото там обществото уважава професията. В България, за съжаление, с подобни статии подкопаваме и без това ниския престиж на медицината.

Лекарите учат 11–12 години и продължават да се обучават цял живот. Те заслужават уважение, а не да бъдат заливани с обвинения на база нечие лично мнение. Затова смятам, че г-н Кулов дължи извинение на всички лекари за тази публикация.