Борисов, Пеевски и ИТН продължават да наглеят. Вместо реална политика, те обвиняват протестиращите и ПП–ДБ за всяко зло в България. Години по-късно тези хора така и не разбраха какво иска обществото – не омраза, не посочване на враг, а истинска политика, честни реформи и справедливост.
Българите излязоха на улицата за съдебна реформа, за работещи институции, за финансова справедливост и достоен живот. Това или не беше разбрано, или беше разбрано, но не устройваше статуквото. Затова и днес отново се върви по най-лесния път – търсене на виновен, насаждане на страх и омраза.
Показателно за този подход е последното изказване на Бойко Борисов, че нямало да има увеличение на заплатите заради „хулиганската групировка ПП–ДБ“. Това не е просто реплика – това е внушение. Отговорността за доходите на хората се прехвърля върху политически опонент, а не върху реалните фактори – бюджет, икономика и управленски решения. Вместо обяснение и план, обществото получава заплаха и оправдание.
Този тип говорене цели демонизиране. Думите „хулиганска групировка“ не са случайни – те не описват политика, а лепят етикет. Внушението е ясно: ако има проблем, виновен е „другият“. Това е политика на колективно наказание – хората няма да живеят по-добре, защото някой друг им пречи.
От дни наблюдаваме координирано говорене за „тежки времена“, „криза“ и „разпад“, с ясно посочен виновник. Хората на Слави Трифонов стигнаха до откровено плашене на обществото. Вместо решения – страх. Вместо политики – прогнози за катастрофа.
Същевременно Бойко Борисов използва познатия мутренски език – демонстративно неуважение, говорене с ръце в джобовете и поведение повече на стендъп комик, отколкото на държавник. Пеевски пък отказва всякаква журналистическа отчетност – въпросите са подбрани, неудобните липсват, а диалогът с обществото е заменен с показност и абсурдни акции, чийто смисъл остава неясен.
ИТН не прави нищо различно. Напротив – повтаря същия модел. Изказванията на Тошко Йорданов за лекари и хора, които „можело да се заменят“, показват същото презрение към реалните проблеми. Именно тази линия чертаеше мрачни сценарии за България и отново посочи удобния виновник.
Днес Борисов, Пеевски и ИТН говорят в един и същи тон. Повтарят едни и същи внушения, въртят една и съща плоча. Политиката им се свежда до обвинения и насаждане на омраза.
А обществото иска друго. Иска ясни цели, конкретни мерки, срокове и отговорност. Иска да знае какво ще се направи, кога ще се направи и кой ще носи отговорност, ако не се направи.
Уроците от протестите явно не са научени. Народът беше на площада именно срещу това поведение – срещу арогантността, безотчетността и политиката на страха. Ако това е посоката, по която тези партии ще продължат, бъдещето на България с такава „политика“ не изглежда обещаващо.