След като Ивайло Мирчев причака Пеевски, за да го попита за твърденията му, че „му е седял някъде си“ — постъпка, която безспорно не се прави по този начин — Пеевски веднага заяви, че „се сее омраза“. Не уточни каква точно омраза, но според него такава имало.
Добре, нека попитаме ДПС „Ново начало“, Пеевски и компания: господа, вие непрекъснато използвате обидни квалификации — пудели, мършляци, боклуци и какво ли още не. Това не беше ли омразна реч? Когато ДПС „ново начало“ сипе квалификации, всичко е наред. Но ако други ги използват — вече било „омразно“. Двоен стандарт няма? Както сам каза Пеевски: „Каквото посееш, това ще жънеш.“ Или греша?
„Новото“ ДПС е същото като „старото“. Постоянно повтарят думата „омраза“, за да затвърждават позицията си пред избирателите. Предишните правеха същото — същият език, същите клишета: „сеене на омраза“, „ние сме толерантни“ и т.н. И веднага щом стане нещо, „лидерите“ по места започват да пускат декларации за омраза, да защитават „главния лидер“ и да се доказват.
Този модел в ДПС няма да се промени. Никога.
Да, поведението на Мирчев не беше правилно. Но и „новите“ в ДПС да не се държат като мутри в парламента. Говорът им няма нищо общо с политическо поведение — прилича на селска кръчма. Едва ли турският етнос иска да бъде представян по този начин.
Но нека да разгледаме фактите:
5 доказани цитата на Пеевски с обидни квалификации
1️⃣ „Партия на пудела. Това красиво същество носи пачки към господарите си.“
– Делян Пеевски, 9 април 2024 г.
Източник: OFFNews
2️⃣ „Истерия има само в партията на пуделите… за тях пачки няма да има!“
– 7 ноември 2025 г.
Източник: dps.bg
3️⃣ „Това са пълни глупости на пуделите!“
– Пеевски коментира политически опоненти
Източник: eurocom.bg
4️⃣ „…пачките, пуделите, разни фараони, пирамиди и всякакви други измислени лица…“
– VIP Media Press, 2025
5️⃣ „Свършиха мракобесните времена на пачките, пуделите, влаченията…“
– 2025 г.
Източник: fakti.bg
Тези пет цитата показват ясно и недвусмислено, че лидерът на ДПС „Ново начало“ използва груб, унизителен и нападателен език към политически опоненти. Термини като „пудели“, „пачки“, „фараони“, „пирамиди“, „измислени лица“ не са политическа критика – те са лични обиди, насочени към подигравка и обезценяване, а не към аргументи и дебат.
Същата партия, която в декларации говори за „омраза“, „провокации“ и „разрушаване на диалога“, системно използва точно този тип език – нападателен, принизяващ и обиден. Това поставя под въпрос моралното им право да определят кое е „омразна реч“ и кое не. Когато други отправят критики – те са „омразници“. Когато Пеевски и хората му обиждат – това се представя като „политическа реакция“.
Тези цитати са достатъчни, за да демонстрират двойния стандарт в поведението на ДПС „Ново начало“. Речта, която те наричат „омразна“, е далеч по-умерена от собствената им реторика. А това подкопава целия им морален разказ за „новото начало“ и показва, че новото всъщност прилича повече на старото.
Да направим и кратък анализ на декларациите на ДПС „Ново начало“
Трите декларации на областните структури на ДПС – „Ново начало“ са копирани едно към едно, променени единствено по място и подпис. Това показва не местна позиция, а централно спуснат партиен шаблон, който структурите са задължени да възпроизведат. Вместо реален политически анализ или отговор на конкретната ситуация, текстът служи само за демонстрация на лоялност към лидера.
Ключовото изречение „Не подкрепяме опитите за провокации, насаждане на омраза и разрушаване…“ е празно обвинение, в което няма нито един факт, конкретика или цитат. Декларацията внушава вина, но не доказва нищо. Този тип формулировки са политическа техника за пренасочване на фокуса – от съдържанието на конфликта към морализаторски рамки, които представят критиката като „омраза“.
Особено показателно е, че в декларациите липсва всякакво споменаване на поведението на самите представители на ДПС. Няма позиция по използваните от тях обиди, няма съмнение, няма самокритика. Езикът е еднопосочен – те са „жертвите“, другите са „омразата“. Това поддържа добре познатия модел: дискредитация на опонента, защита на лидера, мобилизация на електората чрез думи за „единство“ и „толерантност“.
Използването на етническата тема – „българи, турци, помаци, милет, роми“ – е удобен инструмент за представяне на политическа критика като атака срещу цяла общност. В случая обаче никой не е говорил за етнос. Конфликтът е персонален и политически. Превръщането му в етнически е манипулативна рамка, целяща да заглуши критичния въпрос към Пеевски.
В обобщение: декларациите не отговарят на реалните факти, не анализират поведението на ДПС, не адресират конкретни думи или действия, а обслужват единствено партийния PR образ на „лидера“ като жертва на омраза. Това не е ново начало – това е продължение на стария модел под ново име.
Едно е сигурно, турския етнос игра много пъти тази игра, и не се хваща на подобни декларация за омраза. ДПС Ново Начало, измислете друго.
