„Информация“ вместо решение: как СУ „Христо Ботев“ – Джебел заобикаля Закона за достъп до обществена информация
СУ „Христо Ботев“ – Джебел не се произнася с решение по заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а изпраща документ, озаглавен „Информация“. Това показват официални документи по кореспонденция между училището и редакцията на Ardino24.
На 5 януари 2026 г. до училището е подадено заявление по чл. 24 от ЗДОИ с входящ № 472/05.01.2026 г., с което се иска обществена информация за административните действия на институцията във връзка с постъпили сигнали за тормоз над ученик. В заявлението изрично е уточнено, че не се искат лични или идентифициращи данни за дете, а информация за действията на училищното ръководство – сигнали, предприети мерки, уведомени институции и правни основания.
Вместо решение по чл. 28 от ЗДОИ директорът на СУ „Христо Ботев“ изпраща документ с изх. № 488/12.01.2026 г., озаглавен „ИНФОРМАЦИЯ“. В него липсва изрично произнасяне за предоставяне или отказ на достъп до информация, липсват мотивиран отказ и указание за реда за обжалване – задължителни елементи по закона.
С този документ училището отказва част от поисканата информация, позовавайки се на чл. 16, ал. 1 от Закона за закрила на детето, без да приложи механизма на чл. 31 от ЗДОИ, който задължава органа да предостави останалата, незасегната от защитата информация (частичен достъп).
На 16 януари 2026 г. е подадено писмено възражение срещу този подход, в което подробно са изложени допуснатите нарушения на ЗДОИ и е поискано законосъобразно произнасяне по заявлението. Въпреки това училището не издава решение, а впоследствие отново изпраща описателен текст, който не представлява административен акт.
Според утвърдената съдебна практика уведомително писмо или „информация“ не може да замести решение по ЗДОИ. Липсата на изрично произнасяне представлява фактически отказ за предоставяне на обществена информация, който подлежи на съдебен контрол.
Редакцията на Ardino24 ще продължи да следи случая и ще информира обществото за развитието му, включително за резултатите от съдебното производство и институционалните проверки.
Директорката е сестра на кмета, никой нищо не може да и направи, не е длъжна на никой, учлището е нещо като нейна собственост, и тя и брат не мислят, че са длъжни на никой.
ОтговорИзтриване