Банго Васил не е екзотичен фолклорен детайл. Това е Нова година за десетки хиляди български граждани от ромската общност – хора с право на глас, с права и задължения, записани в Конституцията. И точно затова мълчанието на българските политически партии по този повод не е дребен пропуск, а показателен симптом.
Проверката на официални сайтове и публични профили във Facebook показва ясен факт: само две партии в България отправиха официално поздравление за Банго Васил – Движение за права и свободи и Политическа партия Евророма. Всички останали – от големите парламентарни формации до шумните „патриотични“ и „демократични“ проекти – отсъстват напълно.
Това отсъствие не може да бъде оправдано с „забравили сме“ или „не сме длъжни“. В демокрацията ангажираността към малцинствата не се проявява само в кампании и предизборни обещания, а в последователно публично поведение. Един поздрав не решава проблеми, но липсата му ясно показва кого политиката вижда и кого – не.
Фактът, че ромската общност е видима за партиите основно в деня на изборите, а невидима в културния и обществен календар, е стар и добре познат проблем. Но когато дори символични жестове липсват, посланието е още по-ясно: вие не сте част от политическия разговор.
Това не е въпрос на идеология. Не е въпрос на ляво или дясно. Това е въпрос на демократичен минимум – признание, че етническите малцинства не са статистика, а граждани. Когато партии, които претендират да управляват цялата държава, избират да игнорират празника на цяло малцинство, те сами се отказват от претенцията да бъдат представителни.
В една демократична държава мълчанието също е позиция. И в случая тази позиция е ясна: ромите са оставени извън полезрението на повечето български партии. Не поради липса на информация, а поради липса на воля.
Това не е просто пропуск. Това е диагноза.
