Дамла Йорданова: „Най-важното е всяко дете да чувства, че е ценно“
По случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, Дамла Йорданова говори пред Ardino24 за мисията на учителя, ценностите, които трябва да се предават на децата, и смисъла да бъдеш съвременен будител. В откровен разговор тя споделя защо професията не е просто работа, а отговорност към бъдещето, което се изгражда всеки ден в класната стая.
– Представете се с няколко думи пред нашите читатели.
– Казвам се Дамла Йорданова, омъжена, майка на две деца. Работя като учител в ЦПЛР-ОДК, Ардино. – Какво означава за Вас 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура?
– 24 май е празникът, който е най - близък до моето сърце, ден на национално единство и перспектива, а не на разделение. Това е ден, който ми напомня защо съм избрала този път и защо не съжалявам за това решение.
– Каква е Вашата основна цел като учител?
– Моята цел е да помогна на децата да изградят характер, увереност и мислене. Старая се, да ги насочвам, за да растат като добри, знаещи и отговорни хора. Хора, които имат самочувствие, но то да бъде подплътено с труд. Хора, умеещи да мечтаят и да следват целите си.
– Какво се стремите да дадете на децата? Какво им предавате освен знания?
– Освен знания, се опитвам да им предам човечност, уважение, дисциплина и вяра в собствените им възможности. Искам да знаят, че ще допускат грешки, но те няма да са техен провал, а урок. Най-важното за мен е всяко дете да чувства, че е ценно.
– Мнозина биха казали, че сте истински съвременен будител – във време, когато такива хора сякаш стават все по-малко. Как приемате това определение?
– Приемам го като мисия – най-голямата награда е да видиш как децата порастват, успяват и намират своя път. Ако с труда си успявам да вдъхновя поне едно дете да бъде по-добро, по-смело, да трупа знания, значи усилията ми си струват, не са напразни.
– Какво бихте казали на младите учители, които днес завършват университета и правят първите си крачки в професията?
– Бих им казала да влизат в класната стая с мисълта, че ще моделират ума на детето, че бъдещето ще е такова, каквото ние го построим обучавайки , насочвайки, възпитавайки и подкрепяйки децата . Учителят трябва да е там, изпълнен с търпение, любов и отдаденост. Учителството е професия, която не трябва да избираш, ако не си готов да учиш от младите хора, защото от тях може да се научи много . Не трябва да си учител, ако не можеш да изречеш „Вярвам в теб, ти можеш", това са думи, които могат да променят човешки живот. Но за целта, трябва да се говори с децата, а не за децата.
– И накрая – какво Ви дава сили да продължавате?
- Има трудни дни, в които се уморяваш . Но после ставаш свидетел на това, как едно дете преборва страховете си, прави крачка напред, полита с крилете, които си му дал– и това ти връща силите.

Няма коментари:
Моля, споделяйте мнението си с уважение. Груби, обидни или нецензурни коментари няма да бъдат публикувани.