Добивът на злато в България – убива ли бавно природата и хората? Безвреден ли е добивът на руда в Крумовград?

Каква е истинската цена на златото? Само икономическа печалба ли носи добивът на ценни метали в България, или зад него стоят тежки екологични и здравни рискове, които остават за десетилетия напред? Тези въпроси поставя проф. Димитър Караманев от University of Western Ontario, Канада, в обширен анализ за златодобива у нас и възможните последици за природата и хората.

В представената презентация професорът разглежда процесите при добива на злато, включително цианидното и флотационното извличане, както и екологичните ефекти от хвостохранилищата и натрупването на тежки метали. Според анализа, независимо от използваната технология, при раздробяването на рудата на повърхността в околната среда могат да се отделят токсични елементи като арсен, живак и антимон.

Особено внимание е отделено на района на Крумовград. В документа се посочва, че след извличането на златото остава огромно количество хвост, който според автора продължава да съдържа опасни вещества. Проф. Караманев твърди още, че в части от България, богати на метални полезни изкопаеми, има и наличие на уранови находища, което според него създава риск от радиационно замърсяване при раздробяване и излагане на скалната маса на въздух и вода.

В анализа се дават и примери с международни инциденти, свързани с хвостохранилища и замърсяване на реки при аварии в златодобивната индустрия. Според автора подобни случаи показват колко сериозни могат да бъдат последствията при екологични аварии.

Професорът поставя под съмнение и икономическата полза за държавата. В презентацията се твърди, че приходите от концесии са минимални в сравнение с печалбите от добива на злато, а ефектът върху работните места е ограничен в отделни населени места и за определен период от време.

В заключението си проф. Караманев прави крайния извод, че при сегашните технологии за добив на метали не трябва да се откриват нови рудници в България, а природата и здравето на хората трябва да бъдат поставени над краткосрочната икономическа печалба.

Темата за добива на злато и руда в България от години разделя обществото. Едни виждат в минната индустрия работни места и инвестиции, а други – риск за водата, почвата, въздуха и здравето на хората. Въпросът остава отворен: достатъчен ли е контролът и може ли обществото да бъде сигурно, че цената няма да бъде платена от природата и бъдещите поколения?

Читателите могат да прочетат целия кратък, но изключително подробен анализ на проф. Димитър Караманев в линка „ТУК“. В документа се разглеждат както плюсовете, така и минусите на златодобива, колко печелят компаниите и държавата от добива на злато, какви са рисковете за природата и здравето на хората, както и в кои държави цианидният добив на злато е забранен.