Оголеното рамо, господин Радев, „спасителю“, що за хора си избрал?

Коментар на редакцията

Понякога една снимка казва повече от десет пресконференции.

Точно така се случи и след официалната среща между българския външен министър Велислава Петрова и турския външен министър Хакан Фидан. Вместо обществото да обсъжда енергетика, икономика, сигурност или отношенията между България и Турция, социалните мрежи и медиите започнаха да обсъждат нещо съвсем друго – оголеното рамо на българския министър.

И тук въпросът не е в сантиметри плат.

Въпросът е в преценката.

Когато представляваш България, ти не представляваш себе си. Не си на коктейл, не си на светско събитие и не си на фотосесия за модно списание. Ти си лицето на българската държава. Всяка снимка, всеки жест и всеки детайл изпращат послание.

Някой ще каже, че темата е дребнава. Не е.

Дипломацията е изградена именно върху символи, протокол и внимание към детайла. Затова държавите подбират внимателно не само думите, но и начина, по който техните представители изглеждат пред света.

Тук идва и големият политически въпрос.

Господин Румен Радев години наред изграждаше образа си на човек на дисциплината, държавността и професионализма. Човек, който щял да подбира най-добрите кадри. Човек, който щял да покаже как трябва да изглежда една модерна и подготвена администрация.

Добре.

Нека тогава зададем един прост въпрос.

Ако един външен министър не може да направи правилна преценка дори за собственото си официално представяне, защо да вярваме, че ще прави правилни преценки по сложните въпроси на външната политика?

Защото тук не говорим за мода.

Говорим за държавност.

Говорим за уважение към институцията, която представляваш.

Говорим за уважение към държавата, чието знаме стои зад гърба ти.

И когато цяла България обсъжда роклята вместо резултатите от срещата, това е провал.

Не на протокола.

Не на медиите.

А на човека, който е трябвало да бъде лицето на българската дипломация.

Още по-лошото е, че това не е случайна грешка на случаен служител.

Това е министър.

Това е човек от най-високото ниво на изпълнителната власт.

Човек, който е трябвало да бъде подбран, проверен и оценен като най-подходящия за този пост.

Затова въпросът не е само към Велислава Петрова.

Въпросът е към президента Румен Радев.

Към човека, който години наред обясняваше как ще върне професионализма в управлението.

Как ще издига кадри по качества, а не по партийна принадлежност.

Как ще покаже различен модел на управление.

Е, виждаме модела.

Вместо да говорим за България и Турция, говорим за оголено рамо.

Вместо да говорим за дипломация, говорим за външен вид.

Вместо да говорим за държавни резултати, говорим за елементарна липса на преценка.

И ако това е нивото на подбора за един външен министър, обществото има пълното право да попита:

Господин Радев, това ли са хората, с които щяхте да спасявате България?