Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) излезе с позиция, в която настоява Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи да извършат задълбочена проверка по сигналите за заплахи и подготвени нападения срещу журналиста от B.I.R.D. Димитър Стоянов.

От организацията посочват, че става дума за втори подобен сигнал в рамките на няколко седмици и подчертават, че безопасността на журналистите е пряко свързана със свободата на медиите и правото на обществото да получава информация.

АЕЖ поиска яснота по сигнал за заплаха срещу журналиста Димитър Стоянов 

Публикуваме пълния текст на позицията на АЕЖ – България без редакторска намеса:

АЕЖ призовава прокуратурата и МВР да разследват заплахите срещу журналист

Асоциацията на европейските журналисти – България се обръща към Прокуратурата и МВР с настояване да разследват сигналите за подготвени нападения срещу журналиста от B.I.R.D. Димитър Стоянов.

Днес сайтът B.I.R.D публикува разказ на втори свидетел, който твърди, че е получил поръчка от бившия митничар Николай Филипов да нападне Димитър Стоянов. Свидетелят, който запазва анонимност, посочва, че Филипов е искал от него да „счупи черепа на Стоянов с метална палка“.

Това е вторият подобен сигнал за няколко седмици, което прави ситуацията особено притеснителна. При първия случай, когато се обърнахме с въпроси към властите, от Районната прокуратура – Бургас посочиха, че не става дума за подготвено покушение, а за „остри действия“ срещу Стоянов, а от Софийската градска прокуратура отказаха да ни отговорят какво са разпоредили, тъй като според тях АЕЖ не попада в „кръга от лица, на които Софийска градска прокуратура може да предоставя информация по преписката“.

Така не стана ясно дали прокуратурата е образувала, или е отказала да образува досъдебно производство и какви са мотивите за това. Третата възможна хипотеза е по случая да е възложена предварителна проверка.

Припомняме, че Николай Филипов наскоро заведе поне 10 дела, характеризиращи се с признаците на „дела шамари“, срещу Стоянов. Този факт вероятно свидетелства за сериозността на намеренията на Филипов, което ни кара да приемаме заплахата като високорискова. В редица случаи завеждането на многобройни „дела шамари“ се извършва в комбинация с други враждебни действия срещу журналисти. Трагичен пример е съдбата на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която е убита, след като преди това е обект на над 40 „дела шамари“ (SLAPP).

Не на последно място напомняме, че Европейският акт за свободата на медиите – Регламент (ЕС) 2024/1083 – разглежда заплахите, тормоза и опитите за заглушаване на журналисти като риск за свободния достъп на обществото до информация. В този смисъл безопасността на журналистите не е въпрос единствено на вътрешна преценка на прокуратурата, а част от европейските гаранции за медийна свобода. Когато има сигнал за подготвени враждебни действия срещу журналист, общественият интерес изисква институциите ясно да посочат дали са предприели адекватни мерки за предотвратяване на заплахата за живота и здравето му, без това да застрашава евентуална проверка или разследване.

През есента на миналата година представители на водещите журналистически организации в Европа посетиха България и препоръчаха на държавата да създаде единна 24-часова контактна точка, която да бъде сигнализирана при заплахи срещу журналисти.

Настояваме институциите най-накрая да се задействат и да обявят публично какво са направили, за да осигурят безопасността на журналиста Димитър Стоянов, а в по-дългосрочен план да започне работа по създаване на единен протокол за сигурност на журналистите.

Подкрепете усилията на АЕЖ – България в защита на журналистите с дарение тук.