Обещаха демонтаж на олигархията. Къде е резултатът?

„Демонтаж на олигархичния модел“ беше първата голяма точка в програмата на „Прогресивна България“. Това беше и едно от най-често повтаряните обещания по време на предизборната кампания. Хората чуха тези думи, повярваха им и дадоха своя вот.

Днес обаче е редно да зададем един прост въпрос – къде е този демонтаж?

Случаят във Варна е показателен. Вече се говори за незаконно построени сгради. Вместо бързи действия обаче обществото слуша оправдания, обяснения и прехвърляне на отговорност. Кой бил подписал през 2023 година, кой през 2024 година, кой отменил, кой разрешил, кой не бил разбрал.

Но тук има нещо много важно.

Разрешителните не са подписани от духове.

Всеки документ има име, подпис и длъжност. Всеки служител има началник. Всяка институция има ръководител. Ако има желание, за няколко часа може да се проследи кой какво е подписвал, кога го е подписвал и на какво основание го е подписвал.

Държавата разполага с всички документи. Разполага с всички регистри. Разполага с всички контролни органи. Разполага с полиция, прокуратура, строителен контрол и десетки институции, които получават заплати точно за това.

Затова въпросът вече не е дали може да се установи кой носи отговорност.

Въпросът е защо не се прави.

Законът е ясен. Когато има незаконно строителство, държавата има задължения. Когато има данни за нарушения, държавата има задължения. Когато има подписани документи, държавата може да установи кой стои зад тях.

В Кърджали видяхме как министър Демерджиев разпореди действия по неотложност и институциите влязоха в общината. Значи когато държавата иска, тя може да действа бързо.

Защо тогава във Варна не виждаме същата решителност?

Точно тук стигаме до политическата отговорност.

Румен Радев и неговата политическа сила обещаха демонтаж на олигархичния модел. Това не беше обещание на опозицията. Това не беше обещание на политически анализатори. Това беше обещание към българските граждани.

Следователно днес именно Румен Радев носи политическата отговорност за резултатите. Не чиновниците. Не служителите по гишетата. Не хората, които са гласували.

Отговорността е на този, който е обещал промяната.

Засега такава промяна не се вижда.

Виждаме незаконни строежи. Виждаме институции, които се оправдават. Виждаме държава, която разполага с всички инструменти да установи фактите, но не показва необходимата решителност да го направи.

Хората не гласуваха за обещания. Гласуваха за резултати.

И ако след месеци продължаваме да слушаме едни и същи обяснения, без виновни, без отговорност и без последствия, тогава въпросът няма да бъде дали олигархичният модел е демонтиран.

Въпросът ще бъде дали някой изобщо е възнамерявал да го демонтира.