Бедните ли издържат държавата? Как работи плоският данък в България? Как работи прогресивният модел?

 

Бедните ли издържат държавата?

Всеки месец слушаме как бизнесът издържа държавата, как богатите плащат данъци и как без тях бюджетът ще рухне. Но така ли е в действителност?

За да разберем как работи една данъчна система, нека оставим политиката настрана и погледнем простата математика.

Важно уточнение: всички числа в следващите примери са условни и са използвани единствено, за да покажат как работят различните модели на данъчно облагане. Те не представляват реални данъчни ставки или реални доходи.

Как работи плоският данък в България?

Да приемем три измислени лица.

Иван получава 1000 евро месечно.

Петър получава 3000 евро месечно.

Георги получава 10 000 евро месечно.

При сегашния български модел всички плащат еднакъв данък от 10%.

• Иван плаща 100 евро.
• Петър плаща 300 евро.
• Георги плаща 1000 евро.

На пръв поглед системата изглежда напълно справедлива. Всички плащат еднакъв процент.

Но еднакъв процент не означава еднаква тежест.

За Иван тези 100 евро могат да бъдат пари за храна, лекарства, ток или дрехи за детето.

За Петър 300 евро са сериозна част от семейния бюджет.

За Георги 1000 евро са по-голяма сума, но не променят съществено начина му на живот.

Как работи прогресивният модел?

За да покажем принципа, нека използваме условен пример.

• До 1000 евро доход – 0% данък.
• От 1000 до 3000 евро – 10%.
• Над 3000 евро – 20%.

Тогава:

• Иван плаща 0 евро.
• Петър плаща 200 евро.
• Георги плаща 1600 евро.

При такъв модел Иван запазва още 100 евро в джоба си.

Петър запазва още 100 евро.

Георги плаща повече.

Това е основната разлика между двата модела.

Прогресивното облагане не означава, че човекът с висок доход плаща най-високия процент върху целия си доход. По-високият процент се прилага само върху частта над определена граница.

Но кой всъщност пълни държавната каса?

Тук идва най-важният въпрос.

Да приемем следната условна картина:

• 1 000 000 души са като Иван.
• 500 000 души са като Петър.
• 10 000 души са като Георги.

Тогава държавата ще събере:

От Иван:

1 000 000 × 100 евро = 100 милиона евро.

От Петър:

500 000 × 300 евро = 150 милиона евро.

От Георги:

10 000 × 1000 евро = 10 милиона евро.

Резултатът е показателен.

Иван и Петър внасят общо 250 милиона евро.

Георги внася 10 милиона евро.

Отново подчертаваме – това са примерни числа, използвани единствено за да покажат как функционира системата.

Един човек с висок доход плаща повече от един човек със среден или нисък доход.

Но когато хората с ниски и средни доходи са милиони, а хората с много високи доходи са много по-малко, общият принос на мнозинството става решаващ.

А как изглежда реалната България?

Тук вече идват реалните данни на Националния статистически институт.

Според НСИ през първото тримесечие на 2026 година наетите лица в България са приблизително 2,35 милиона души.

Средната брутна месечна работна заплата е около 1407 евро.

Същевременно данните за структурата на доходите показват, че хората в най-високите доходни групи са значително по-малко от хората със средни и по-ниски доходи.

Това означава, че когато говорим за данъци, не говорим за държава, пълна с Георгиевци.

Говорим за държава, в която огромното мнозинство от работещите са много по-близо до Иван и Петър.

Какво показва простата математика?

Нека използваме реалните данни на НСИ и един условен пример.

Да приемем, че около 2 милиона души получават доход около средната заплата.

При средна брутна заплата от около 1400 евро и плосък данък от 10%, един работещ плаща приблизително 140 евро данък месечно.

2 000 000 души × 140 евро = 280 милиона евро месечно.

Сега да приемем, че около 300 хиляди души са в по-високите доходни групи и получават условно по 3000 евро месечно.

При 10% данък те плащат по около 300 евро месечно.

300 000 души × 300 евро = 90 милиона евро месечно.

Получава се следната картина:

• Около 280 милиона евро идват от масовия работещ българин.
• Около 90 милиона евро идват от хората в по-високите доходни групи.

Това не е официален отчет на Министерството на финансите.

Това е примерна сметка, направена единствено за да покаже как работи математиката зад данъчната система.

Но изводът е лесен за разбиране.

Един човек с висока заплата плаща повече данък от един човек със средна заплата.

Но когато работещите със средни доходи са милиони, а високодоходните са значително по-малко, основната маса от приходите идва именно от мнозинството.

Не трябва да забравяме и ДДС

Подоходният данък е само една част от картината.

Когато работник купува хляб, мляко, лекарства, дрехи, телефон, гориво или плаща сметката си за ток, той плаща ДДС.

Същото правят още милиони българи всеки ден.

Именно затова голяма част от приходите в бюджета се формират не от няколко големи плащания, а от милиони малки плащания.

Изводът

Тази статия не защитава нито плоския, нито прогресивния данък.

Целта ѝ е да покаже как работят различните модели на облагане и как се формират приходите в държавния бюджет.

Богатите плащат повече като отделни суми.

Но когато мнозинството от населението е със средни и по-ниски доходи, именно това мнозинство формира основната част от приходите в държавната каса.

Защото държавата не се издържа от един човек, който плаща много.

Държавата се издържа от милионите хора, които плащат всеки ден.

Именно затова въпросът „Бедните ли издържат държавата?“ не е популистки въпрос.

Той е въпрос за това върху кого пада реалната тежест на българската данъчна система.

Ако България въведе прогресивно облагане с необлагаем минимум, хората с ниски и средни доходи вероятно ще плащат по-малко данъци.

Това означава, че държавата ще трябва или да компенсира тази разлика чрез по-високи данъци върху високите доходи, или да намери друг източник на приходи.

Именно затова дебатът не е просто икономически.

Той е въпрос кой трябва да финансира по-голямата част от държавните разходи – мнозинството работещи хора или хората с най-високи доходи.

Източник: Национален статистически институт (НСИ) – Наети лица и средна брутна работна заплата, I тримесечие 2026 г.; данни за структурата на работните заплати по доходни групи.