Преди повече от десетилетие Луис де ла Фуенте остава без работа. В продължение на 18 месеца испанският специалист не успява да намери нов отбор, докато през 2013 г. не получава възможност да поеме националния отбор на Испания до 19 години с краткосрочен договор. Малцина тогава предполагат, че именно този шанс ще постави началото на една от най-успешните треньорски истории в испанския футбол.
Вместо да търси бърз успех, Де ла Фуенте започва да изгражда поколения футболисти. През 2015 г. извежда Испания до европейската титла при юношите до 19 години, а четири години по-късно печели и Европейското първенство с младежкия национален отбор до 21 години. Следва олимпийският финал в Токио, където испанците завоюват сребърните медали.
През декември 2022 г. той поема мъжкия национален отбор. Успехите не закъсняват. Испания печели Лигата на нациите през 2023 г., след това триумфира на Европейското първенство през 2024 г., а сега Де ла Фуенте изведе „Ла Роха“ и до световната титла след победата с 1:0 над Аржентина след продължения.
Голямата заслуга на испанския селекционер не се измерва само с трофеите. В продължение на години той работи с едни и същи футболисти още от юношеските формации, развива ги и впоследствие ги превръща в гръбнака на националния отбор. Именно тази последователност и доверие към собствените му играчи стоят в основата на днешните успехи на Испания.
Историята на Луис де ла Фуенте показва, че понякога най-големите победи започват с един малък шанс. От 18 месеца без работа до европейски шампион, носител на Лигата на нациите и световен шампион – път, който малцина биха си представили, когато през 2013 година приема временния пост начело на юношеския национален отбор на Испания.