ДПС се обяви твърдо против орязването на бюджета за вероизповеданията
Движението за права и свободи (ДПС) изрази категорично несъгласие с предложеното в проектобюджета съкращаване с 30% на държавната издръжка за вероизповеданията в България. От трибуната на Народното събрание бе отправен остър въпрос към кабинета, провокиран от официално писмо на Националния съвет на религиозните общности у нас.
В изказването си народният представител Искра Михайлова напомни, че през 2018 г. с широк консенсус беше приет специален механизъм за финансиране, който да гарантира независимостта на традиционните вероизповедания от външни деструктивни влияния.
„Днес, в условия на глобална криза на ценностната система и вътрешно противопоставяне в страната, държавата предлага да ограничи функциите на религиозните институции, за да спести едва двайсетина милиона лева“, коментира тя.
Орязването на средствата по време на вече започнало изпълнение на годишния бюджет беше определено като опасен политически и идеологически сигнал, а отговорът на правителството — като апатичен, оставящ религиозните общности „да се оправят както могат“.
Къде отиват милионите? Въпросът за контрола остава отворен
Темата за държавното финансиране на вероизповеданията обаче има и друга страна — тази за прозрачността и контрола върху харченето на парите на данъкоплатците, по която държавата продължава да демонстрира абсурдна незаинтересованост.
Припомняме, че според официални документи, получени от медията ни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за периода 2024 и 2025 година на Мюсюлманското изповедание е отпуснат огромен държавен ресурс, надхвърлящ 22 милиона лева (9,58 млн. лв. за 2024 г. и 12,77 млн. лв. за 2025 г., без да се броят допълнителните капиталови субсидии).
Въпреки сериозния ръст на публичното финансиране, поредица от запитвания разкриха пълна институционална мъгла около това къде и как са похарчени тези милиони. Отговорите от изпълнителната власт показаха, че Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет изобщо не е изисквала годишни счетоводни отчети от Главното мюфтийство за тези години. В същото време Министерството на финансите призна, че няма никаква информация за конкретните разходни направления на милионите от субсидията.
Така, докато в парламента се дебатира политическото послание при орязването на бюджетите, за обществото остава висящ моралният и законов въпрос: как държавата настоява за нови регулации, след като за досега отпуснатите над 22 милиона лева нито знае къде са отишли, нито е потърсила сметка и документи от Главното мюфтийство?