Перперикон с ново сензационно откритие: Археолозите разкриха единадесети мавзолей от късноримската епоха
В сърцето на Източните Родопи, на около 15 километра североизточно от Кърджали, се намира Перперикон – един от най-значимите археологически комплекси в България и сред най-изследваните древни градове на Балканите. Именно там археолозите направиха ново значимо откритие – мавзолей на влиятелен гражданин от късноримската епоха (III–V век). Това е единадесетият мавзолей с кръгъл план, открит в Южния квартал на древния град – находка, която според ръководителя на разкопките проф. Николай Овчаров допълва картината на представителния некропол и още повече затвърждава уникалното място на Перперикон в историята на Римската империя.
Каменният мавзолей е най-новото архитектурно откритие на археологическия обект и беше представен от ръководителя на археологическите проучвания проф. Николай Овчаров. По думите му това е единадесетият мавзолей с кръгла форма, открит в Южния квартал на Перперикон – район, който археолозите вече определят като представителния некропол на древния град.
Според официалната информация мавзолеят датира от късноримската епоха – между III и V век. Постройката е изградена като ротонда – идеално кръгла сграда с масивни каменни стени. Диаметърът ѝ е 7,80 метра, а входът е оформен с праг за двойна дървена врата. Както показват археологическите данни, монументалната сграда е била покрита с купол, изграден от римски керемиди и тухли, за което свидетелстват откритите при разкопките множество керамични фрагменти.
Новоразкритият мавзолей се намира в непосредствена близост до Храма на Слънцето, разкрит през миналата археологическа кампания, както и до раннохристиянската базилика, проучена преди години. Според археолозите това потвърждава значението на Южния квартал като една от най-представителните части на древния Перперикон.
По време на представянето на находката проф. Николай Овчаров обърна внимание, че всички открити досега ротонди са изградени по сходен архитектурен модел.
„11-те ротонди са горе-долу еднотипни, с диаметър между 6,80 и 8 метра. Тази е 7,80 метра, с входове винаги на изток, гледащи към главния път, водещ към Акропола на Перперикон. И много добре оформени“, обясни археологът.
Той подчерта още, че макар кръгли мавзолеи да се срещат на различни места в Римската империя, никъде не е известна толкова голяма концентрация на подобни паметници, каквато вече е разкрита на Перперикон.
„В края на краищата наистина се оказва, че ние имаме некропол, какъвто по всяка вероятност не съществува никъде, поне открит досега, в Римската империя“, заяви проф. Овчаров.
Според него това не е случайност. Археологът изказва работна хипотеза, че предпочитанието към кръглата архитектурна форма може да има много по-дълбоки корени.
„Тук явно е имало някакво предпочитание към кръглата форма, която аз свързвам – може би така малко хипотетично – с Храма на Дионис, който също е бил с кръгла форма. Много по-древният Храм на Дионис, разкрит в Двореца-светилище. Така че тази кръгла форма очевидно е била любима“, каза той.
Според археолозите входовете на всички досега открити мавзолеи са ориентирани на изток и гледат към главния път, който е водел към Акропола на Перперикон. Това подсказва, че при изграждането на представителния некропол е следван единен архитектурен и градоустройствен замисъл.
Както и при останалите подобни съоръжения, върху руините на мавзолея през Средновековието са били изградени жилища, чиито строители са използвали камъни от античната постройка. Въпреки това конструкцията е запазена в достатъчно добра степен, за да позволи бъдеща графична реконструкция на първоначалния ѝ облик.
Новото откритие е направено още в началото на втория месец от тазгодишната археологическа кампания. В момента на обекта работят около 40 души, а разкопките ще продължат общо четири месеца. През това време археолозите ще се опитат да установят връзката между новоразкрития мавзолей, останалите части на представителния некропол и големия скален гроб, открит непосредствено до него.
Всяко ново археологическо откритие на Перперикон добавя още едно парче към пъзела на историята на древния град. Единадесетият късноримски мавзолей не само разширява познанията за живота на местния елит през III–V век, но и дава нови основания учените да смятат, че именно тук се намира един от най-впечатляващите късноантични некрополи, разкрити досега в пределите на някогашната Римска империя.
Източник: БТА и изявления на проф. Николай Овчаров по време на представянето на археологическата находка.