Високото кръвно може дълго да няма симптоми, но последствията да дойдат внезапно
Артериалната хипертония може дълго време да не причинява никакви симптоми и човек да се чувства добре, докато високото кръвно постепенно нанася увреждания. Понякога обаче последствията не идват постепенно, а внезапно – под формата на инсулт, мозъчен кръвоизлив, инфаркт или друго тежко състояние. За рисковете от нелекуваното или неконтролирано високо кръвно налягане предупреждава д-р Мерал Расим в подробна медицинска публикация.
„Нищо ми няма, само кръвното ми е високо.“ А какво може да се случи, ако не го лекуваме?
Това е въпрос, който д-р Расим посочва, че чува често от своите пациенти.
Артериалната хипертония може дълго време да не причинява никакви симптоми. Човек може да се чувства добре, докато високото кръвно постепенно нанася увреждания. Но понякога последствията не идват постепенно. Понякога идват внезапно.
Лекарят дава и конкретни примери от практиката си.
При пациент с дългогодишно неконтролирано високо кръвно налягане, когото тя е виждала, вече е имало оперативна намеса в неврохирургията заради мозъчен кръвоизлив.
Друг пациент е постъпил с остър исхемичен инсулт и се е наложила спешна тромболиза с цел възстановяване на кръвотока към засегнатата част от мозъка.
„Два различни механизма. Две спешни състояния. И при двете артериалната хипертония може да има много важна роля“, посочва д-р Расим.
Какви остри усложнения могат да бъдат свързани с тежко или неконтролирано високо кръвно?
Исхемичен инсулт – запушва се артерия, която кръвоснабдява част от мозъка.
Мозъчен кръвоизлив – разкъсва се кръвоносен съд и настъпва кръвоизлив в мозъка.
Остър коронарен синдром/инфаркт – хипертонията е важен рисков фактор за коронарната болест и острите сърдечно-съдови събития.
Остра сърдечна недостатъчност и белодробен оток – могат да се проявят с внезапен тежък задух и да изискват незабавна медицинска помощ.
Аортна дисекация – сравнително рядко, но животозастрашаващо състояние, при което се разкъсва вътрешният слой на стената на аортата. Неконтролираната хипертония е важен рисков фактор.
При тежко повишено кръвно може да настъпи и остро увреждане на ретината, бъбреците и други органи.
А когато няма спешност?
Високото кръвно може години наред постепенно да допринася за:
хипертрофия на лявата камера;
сърдечна недостатъчност;
коронарна болест;
хронично бъбречно заболяване;
съдово увреждане на мозъка и когнитивен спад;
ретинопатия и съдови промени в очите.
Липсата на симптоми не означава липса на увреждане.
Д-р Расим обръща внимание и на друг често задаван от пациентите въпрос:
„Но когато кръвното ми е нормално, защо да пия лекарствата?“
При човек на лечение нормалните стойности често означават именно, че терапията работи, а не че хипертонията е изчезнала.
Затова лечението не трябва да се спира или променя самоволно. Ако стойностите станат прекалено ниски или се появят замайване, слабост или други оплаквания, терапията може да се нуждае от корекция след лекарска преценка.
Кога високото кръвно е спешност?
Не всяка висока стойност сама по себе си означава хипертонична спешност.
Особено тревожно е, когато много високото кръвно е придружено от:
внезапна слабост или изтръпване на едната страна;
нарушение на говора или зрението;
силна гръдна болка;
внезапен тежък задух;
нарушение на съзнанието;
внезапно много силно или необичайно главоболие.
При подобни симптоми не трябва да се чака кръвното „да мине“, а да се търси спешна медицинска помощ.
„Лекуваме високото кръвно не просто заради цифрата на апарата. Лекуваме го, за да намалим риска от инсулт, мозъчен кръвоизлив, инфаркт, сърдечна и бъбречна недостатъчност и други сериозни усложнения“, подчертава д-р Мерал Расим.
И отправя въпрос към хората: Случвало ли ви се е да спрете лекарството за кръвно, защото стойностите вече са били нормални?
Източник: публикация на д-р Мерал Расим