Статините остават първи избор срещу високия LDL: какво казват европейските препоръки
Статините остават основното медикаментозно средство за понижаване на LDL холестерола и риска от инфаркт, инсулт и други атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Това потвърждават актуализираните европейски препоръки за лечение на дислипидемиите от 2025 г. Темата беше поставена и от кардиолога д-р Мерал Расим, която в публикация в социалните мрежи разглежда някои от най-разпространените страхове и митове около статините.
„Холестеролът ми вече е нормален – мога ли да спра статина?“, „Статините увреждат ли черния дроб?“ и „Щом LDL ми е в нормата, защо трябва да приемам статин?“ са сред въпросите, които според д-р Мерал Расим пациентите задават често.
Кардиологът обръща внимание на основния принцип при лечението – статините понижават LDL, т.нар. „лош“ холестерол, но целта не е просто получаването на по-добра стойност при лабораторно изследване. Намаляването на LDL е част от стратегията за ограничаване на риска от инфаркт, исхемичен инсулт и други прояви на атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване.
Тази позиция съответства на актуализираните през 2025 г. препоръки на Европейското кардиологично дружество и Европейското дружество по атеросклероза. В тях статините продължават да бъдат определяни като първи избор при медикаментозно лечение за понижаване на LDL.
„LDL ми е в нормата. Защо ми изписват статин?“
Един от важните акценти е, че лабораторната референтна стойност и индивидуалната терапевтична цел не са едно и също.
Необходимото ниво на LDL се определя според сърдечно-съдовия риск на конкретния пациент. Човек без установено сърдечно-съдово заболяване може да има различна цел от пациент, който вече е преживял инфаркт, има поставен стент или доказана атеросклероза.
Именно затова стойност, която на лабораторния лист изглежда приемлива, невинаги означава, че е достатъчно ниска за конкретния пациент.
Нормализирането на холестерола не означава автоматично спиране на терапията
Друг широко разпространен въпрос е дали статинът може да бъде спрян, след като LDL достигне желаното ниво.
Д-р Расим предупреждава това да не става самоволно. Причината е проста – в много случаи добрата стойност е постигната именно вследствие на лечението.
Особено при пациенти с вече установено атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване терапията може да бъде част от дългосрочната профилактика, а не временно лечение до получаването на „нормален“ лабораторен резултат.
А какво става след поставянето на стент?
Според кардиолога поставеният стент решава проблема с конкретното значимо стеснение, но не премахва самото атеросклеротично заболяване.
Европейските препоръки също поставят силен акцент върху интензивното понижаване на LDL при пациентите след остър коронарен синдром.
При вторична профилактика след такъв инцидент европейските препоръки посочват цел за LDL под 1,4 mmol/L (55 mg/dL), както и намаляване с поне 50% спрямо изходното ниво.
А ако статините не се понасят?
Статините не са единствената възможност.
При непоносимост или когато с максимално поносимата терапия не се достига необходимата LDL цел могат да бъдат използвани и други доказани медикаментозни подходи. Сред тях са езетимиб, PCSK9-инхибитори и бемпедоева киселина, както и комбинации между различни терапии.
Актуализацията на европейските препоръки от 2025 г. засилва ролята именно на бемпедоевата киселина при пациенти, които не могат да приемат статини.
Могат ли хранителните добавки да заместят статините?
Европейските препоръки са категорични и по този въпрос – хранителни добавки или витамини без доказана безопасност и значим LDL-понижаващ ефект не се препоръчват с цел намаляване на атеросклеротичния сърдечно-съдов риск.
Здравословното хранене, физическата активност, контролът на теглото и отказът от тютюнопушене остават изключително важна част от профилактиката, но когато има медицински показания за медикаментозно понижаване на LDL, те не следва автоматично да се разглеждат като заместител на назначеното лечение.
Основното послание както от публикацията на д-р Мерал Расим, така и от европейските препоръки е едно: решението за лечение не се основава единствено на една стойност на холестерола, а на индивидуалния сърдечно-съдов риск на пациента.
Назначаването, промяната на дозата или прекратяването на терапия със статин следва да се обсъждат с лекуващия лекар, а не да се предприемат самостоятелно.