Д-р Мерал Расим: Какво представлява лечението с кислород в барокамера и кога се използва?
Хипербарната оксигенация може да подпомогне възстановяването на тъканите, заздравяването на определени трудно зарастващи рани и лечението на конкретни медицински състояния. Терапията обаче не е универсално лечение и не замества стандартните методи, а прилагането ѝ трябва да бъде преценено индивидуално от лекар. Това обяснява д-р Мерал Расим, която разказва какво представлява лечението с кислород в барокамера и кога намира приложение.
В УМБАЛ „Медика Русе“ вече функционира Клиничен институт по регенеративна медицина, невромодулация и контрол на болката, където една от възможностите е лечението чрез хипербарна оксигенация – терапия в барокамера.
Д-р Мерал Расим обяснява, че хипербарната оксигенация е медицински метод, при който пациентът диша кислород при налягане, по-високо от атмосферното.
При тези условия количеството кислород, разтворен в кръвната плазма, се увеличава и до тъканите може да достигне повече кислород – включително до области с нарушено кръвоснабдяване.
Според д-р Расим повишеното снабдяване на тъканите с кислород може да подпомогне възстановителните процеси в тях, образуването на нови малки кръвоносни съдове, заздравяването на определени трудно зарастващи рани, контрола на някои инфекции като част от комплексното лечение, както и намаляването на отока при определени състояния.
Сред утвърдените медицински показания за хипербарна кислородна терапия тя посочва декомпресионната болест, отравянето с въглероден оксид, газовата емболия, определени тежки инфекции на меките тъкани и някои трудно зарастващи рани, включително определени диабетни рани на долните крайници.
Към тях д-р Расим добавя уврежданията след лъчетерапия, компрометираните кожни присадки и ламба в определени случаи, както и някои остри травматични исхемични увреждания.
Лекарят поставя и важна граница пред възможностите на този метод – барокамерата не е универсално лечение и не замества стандартната терапия. Показанията трябва да се определят индивидуално от лекар, тъй като методът има и противопоказания.
Хипербарната оксигенация продължава да бъде обект на научни изследвания и при редица други състояния, включително в областта на неврологията и сърдечно-съдовата медицина. При част от тях обаче все още няма достатъчно доказателства за рутинното ѝ приложение, уточнява д-р Расим.
Според нея медицината непрекъснато се развива, но най-важното остава новите технологии да се използват там, където има правилно поставено показание и реална полза за пациента.
Потърсихме още информация
Темата за хипербарната оксигенация е значително по-широка, затова потърсихме още информация за начина, по който се провежда терапията, както и за нейните ограничения и възможни рискове.
Според Undersea and Hyperbaric Medical Society (UHMS) при клиничната хипербарна кислородна терапия пациентът диша кислород с концентрация близо до 100% в хипербарна камера при налягане над атмосферното. За клинична хипербарна терапия организацията определя налягане от поне 1,4 абсолютни атмосфери. В зависимост от заболяването методът може да бъде основно лечение или да се използва като допълнение към хирургично или медикаментозно лечение.
Самата процедура не е еднаква за всички пациенти. UHMS посочва, че често използваните лечебни налягания са между 2 и 3 абсолютни атмосфери, а типичната продължителност на дишането на кислород под налягане е между 90 и 120 минути. Конкретната терапевтична схема обаче се определя според медицинското състояние.
Особено важно е да се знае, че наличието на определено заболяване не означава автоматично, че барокамерата е подходяща. При диабетните рани например хипербарната терапия се използва при конкретни по-тежки случаи. Медицинската литература посочва като специфично показание определени диабетни рани от по-висока степен, които не са се повлияли достатъчно от стандартното лечение.
Както всяко медицинско лечение, и хипербарната кислородна терапия може да има нежелани реакции. Сред описаните в медицинската литература са баротравма на средното ухо, дискомфорт в синусите, белодробна баротравма и кислородна токсичност. При някои пациенти могат да се появят клаустрофобия или тревожност заради престоя в затвореното пространство на камерата, както и временни промени в зрението.
Съществуват и противопоказания. Нелекуваният пневмоторакс се определя като абсолютно противопоказание за хипербарна кислородна терапия. Има и редица относителни противопоказания и състояния, при които лекарят трябва внимателно да прецени съотношението между потенциалната полза и риска преди започването на терапията.
Самата работа с барокамера изисква и строги правила за безопасност. През 2025 г. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) напомни на лечебните заведения за необходимостта от стриктно спазване на инструкциите за работа с тези устройства. Причината е, че високата концентрация на кислород увеличава опасността от пожар. FDA препоръчва пациентите да бъдат наблюдавани през цялата процедура, персоналът да бъде подходящо обучен, а оборудването да преминава необходимата поддръжка и проверки за безопасност.
Така зад познатото определение „лечение в барокамера“ всъщност стои медицинска процедура със строго определени показания, начин на провеждане, противопоказания и възможни нежелани реакции. Затова решението дали тя е подходяща за конкретен пациент трябва да бъде взето след медицинска оценка, а не единствено заради очакването, че повече кислород непременно означава по-добър лечебен резултат.