Колко печели държавата от скъпите горива, докато шофьорите чакат мерки?
Коментар на редакцията
Цените на горивата растат, правителството говори за мерки, а българските шофьори продължават да плащат. Има обаче една страна на поскъпването, за която се говори далеч по-малко – колкото по-висока е крайната цена на бензина и дизела, толкова повече ДДС постъпва в бюджета.
Сметката е проста.
Стандартната ставка на ДДС в България е 20%. При цена, която вече включва данъка, ДДС представлява една шеста от крайната сума. Това означава, че при увеличение на горивото с 10 евроцента на литър приблизително 1,67 евроцента от увеличението представляват допълнително ДДС.
Само от началото на септември бензинът и дизелът са поскъпнали приблизително с 9–10 евроцента на литър. Към 17 септември средните стойности са около 1,67 евро за бензин и 1,94 евро за дизел.
Колко означава това за държавата?
Последните публикувани от НСИ месечни данни показват, че през юни в страната са доставени 232 хил. тона дизелово гориво и 53 хил. тона автомобилен бензин.
Ако тези количества бъдат превърнати ориентировъчно в литри чрез обичайните плътности на двата вида гориво и разпределени за 30 дни, се получава порядък от около 11,6 милиона литра дневно.
При поскъпване от 10 евроцента на литър това означава приблизително 193 000 евро повече ДДС дневно, ако приемем сходни обеми и че съответните количества достигат до облагаемо крайно потребление.
При увеличение от 9 евроцента сметката е около 174 000 евро дневно.
За 30 дни това би било приблизително 5,2–5,8 милиона евро допълнително ДДС спрямо същите количества при цена с 9–10 евроцента по-ниска.
Това е ориентировъчна редакционна сметка, а не отчет за действително събрани данъчни приходи. Реалната сума зависи от продадените количества, структурата на потреблението, данъчните кредити и други фактори.
Важно е и друго: акцизът не се увеличава автоматично с цената. Законът определя фиксирани ставки – 710 лева за 1000 литра безоловен бензин и 646 лева за 1000 литра газьол. Следователно допълнителният приход при поскъпването идва основно от ДДС, а не от по-висок акциз.
И тук идва политическият въпрос.
Правителството вече признава проблема с високите цени. Още през март Министерството на финансите обяви мярка от 20 евро месечно за част от най-нуждаещите се заради поскъпването на горивата.
Сега цените са още по-високи.
Затова въпросът вече не е само защо бензинът и дизелът поскъпват. Въпросът е какво прави държавата с допълнителните приходи, които самото поскъпване генерира, и защо не се предприемат по-бързи мерки за ограничаване на удара върху гражданите и бизнеса?
Не можем да твърдим като факт, че правителството умишлено държи цените високи, за да пълни бюджета – за подобно твърдение са необходими доказателства.
Но финансовият ефект е реален: когато крайната цена расте, при непроменена ставка расте и сумата на ДДС върху всеки литър.
И докато гражданинът вижда по-голяма цифра на колонката на бензиностанцията, държавата също получава своя дял от това увеличение.
Затова всеки ден забавяне на ефективни мерки има две страни – по-скъпо гориво за хората и бизнеса и потенциално повече приходи от ДДС за бюджета.
И точно тук обществото има право да попита:
Когато държавата печели повече от кризата с горивата, колко бърза е мотивацията ѝ да направи горивата по-евтини?
Така е много по-защитимо от директното „правителството извършва обир“. Най-силното число е около 193 000 евро потенциално допълнително ДДС на ден при +10 цента/литър, но задължително го оставяме като ориентировъчна оценка, защото данните на НСИ са за доставки, а не официална дневна справка за облагаеми продажби на дребно.