Кардиологът д-р Мерал Расим: Кои мазнини са най-добрият избор за сърцето?

Мазнините са необходими на организма и не трябва автоматично да бъдат определяни като вредни. По-важният въпрос е какви мазнини приемаме, в какво количество и с какво ги заменяме. Това обяснява кардиологът д-р Мерал Расим, която разглежда един от най-често обсъжданите въпроси в храненето – от зехтина и ядките до маслото, животинските мазнини и растителните масла.

Дълго време думата „мазнини“ почти автоматично означаваше „вредно“. После махалото сякаш се люшна в другата посока и започнахме да чуваме, че животинските мазнини са полезни, а растителните масла – „токсични“.

Според д-р Мерал Расим истината е по-интересна и не може да бъде сведена до подобно черно-бяло разделение.

Мазнините са необходими на организма – участват в изграждането на клетъчните мембрани, синтеза на редица биологично активни вещества и усвояването на мастноразтворимите витамини A, D, E и K.

Затова въпросът не е дали трябва да приемаме мазнини, а какви мазнини избираме, в какво количество и с какво ги заменяме.

Зехтинът – един от най-добрите ежедневни избори

Екстра върджин зехтинът е богат на мононенаситени мастни киселини и съдържа полифеноли.

Той е основна част от средиземноморския модел на хранене – един от хранителните модели с най-солидни доказателства за сърдечно-съдова профилактика.

Д-р Расим обръща внимание и на един често срещан мит – че зехтинът е само за салата и не трябва да се нагрява.

Всъщност качественият зехтин може спокойно да се използва и за обичайното домашно готвене, печене и умерено сотиране. Не е необходимо да го пазим единствено за студена употреба.

Ядки, семена и авокадо

Орехи, бадеми, лешници, различни семена и авокадо са добри източници предимно на ненаситени мазнини. Освен тях те осигуряват фибри, витамини, минерали и други биоактивни вещества.

Тук обаче има важно уточнение – „полезно“ не означава „без ограничение“. Мазнините са енергийно плътни и количеството също има значение.

Омега-3 – най-добре първо от храната

Сьомгата, сардините, скумрията и херингата са естествени източници на дълговерижните омега-3 мастни киселини EPA и DHA.

Затова мазната риба има своето място в сърдечно-здравословния хранителен модел.

Това обаче не означава, че всеки трябва профилактично да приема омега-3 добавки. Храната и добавката не са едно и също.

А маслото, гъшата мас и телешката лой?

Според кардиолога не е необходимо тези продукти да бъдат превръщани в „забранени храни“. Тя обаче не би ги избрала за основен ежедневен източник на мазнини.

Маслото и телешката лой съдържат значителни количества наситени мастни киселини.

Гъшата мас има малко по-различен профил и съдържа сравнително повече мононенаситени мазнини, но това не я прави автоматично по-добър избор от зехтина.

За сърцето е важно и какво заменяме с какво. Когато част от наситените мазнини се заменят с ненаситени, особено полиненаситени, LDL-холестеролът обичайно се понижава и това е по-благоприятно за сърдечно-съдовия риск.

Вредни ли са растителните масла от семена?

Д-р Расим определя това като един от популярните митове в социалните мрежи.

Слънчогледовото, рапичното и други растителни масла не стават автоматично „вредни“ само защото са произведени от семена. Те съдържат предимно ненаситени мастни киселини и замяната на наситени мазнини с такива масла може да бъде благоприятна за LDL-холестерола.

По-големият практически проблем според кардиолога е друг – честото дълбоко пържене, многократното използване на една и съща силно нагрята мазнина и хранителният модел, богат на пържени и ултрапреработени храни.

Значение има не само мазнината, но и как готвим

За ежедневието д-р Расим препоръчва печене, задушаване, варене и умерено сотиране пред честото дълбоко пържене.

Тя съветва да се избягва и многократното използване на вече силно нагрята мазнина.

Как го обобщава кардиологът?

Зехтинът и другите източници на ненаситени мазнини трябва да присъстват по-често в храненето. Ядките и семената могат да се консумират редовно, но в разумни количества. Мазната риба е препоръчителна редовно.

Маслото, гъшата мас и другите животински мазнини е добре да бъдат приемани по-умерено, а пържените и ултрапреработените храни – по-рядко.

И най-важното послание на д-р Расим е:

„Не се страхувайте от мазнините. Избирайте ги.“

Преди години се страхувахме от всички мазнини. Днес няма причина да отиваме в другата крайност и да обявяваме маслото и животинските мазнини за „суперхрани“, а растителните масла за „отрова“.

Науката не подкрепя подобно черно-бяло разделение.

За сърцето има значение какъв тип мазнини преобладават в храненето ни, какво количество приемаме, с какво ги заменяме и как изглежда целият ни хранителен модел.

Източник: д-р Мерал Расим, кардиолог, публикация в личния ѝ профил във Facebook.