Отговорът е: Само пожелания друго нищо.
Депутатът от ДПС Айтен Сабри публикува в профила си дълга реч по повод четвъртото издание на фармфест „Красотата на Родопите“ в Момчилград. В текста има много думи за труда на земеделците и животновъдите, бъдещето на малките населени места, младите хора, местното производство и необходимостта от подкрепа от държавата и местната власт. Няма обаче нито една конкретна мярка, предложение или ангажимент как тази подкрепа трябва да се случи.
Едно изречение от публикацията прави особено впечатление:
„Убедена съм, че именно чрез такива инициативи – когато усилията на държавата, местната власт и самите производители вървят в една посока – можем да създаваме повече възможности за развитие на българските региони.“
Точно тук възниква въпросът – какви са усилията на държавата?
За усилията на местната власт Сабри дава конкретен пример – изградения в центъра на Момчилград фермерски пазар, който според нея създава условия производителите да достигат по-пряко до потребителите и да реализират продукцията си.
Какво правят самите производители също е ясно. Те отглеждат животни, произвеждат продукция и поддържат стопанствата си. Самата Сабри пише, че зад всеки местен продукт, всяко стопанство и всяко отгледано животно стоят „ежедневни усилия, отговорност и постоянство“.
Остава третата страна, която тя сама поставя в това уравнение – държавата.
Какво конкретно прави държавата? Какво предстои да направи? Каква законодателна промяна е необходима? Как ще бъде подобрен достъпът до пазари? Как ще бъдат подпомогнати малките стопанства? Как ще бъде създадена перспективата за младите хора в Родопите, за която Сабри пише?
Отговори в публикацията няма.
В друга част от текста депутатът посочва, че са необходими „последователни усилия както от държавата, така и от местната власт“ за по-добра среда за производство, достъп до пазари и насърчаване на хората, които искат да развиват земеделие и животновъдство.
Какви точно трябва да бъдат тези държавни усилия – отново не става ясно.
Накрая Сабри пише:
„Пожелавам на всички земеделски производители и животновъди здраве, успешна година и добра реализация на тяхната продукция. Пожелавам им да имат увереността и условията да продължават да развиват своите стопанства.“
И тук се появява може би най-същественият въпрос – кой трябва да създаде тези условия?
Земеделците полагат своите усилия. За местната власт Сабри сама посочва конкретно направеното – фермерския пазар. За държавата говори като за необходим участник в процеса, но не посочва нито една конкретна държавна мярка.
След дългата публикация за Родопите, традициите, младите хора, земеделието, животновъдството, държавата и местната власт остава без отговор най-важният въпрос:
Какво конкретно предлага Айтен Сабри за земеделците и животновъдите, към които отправя тези думи?
В публикувания от нея текст такъв отговор няма.