Чия заслуга е връщането на останките на цар Самуил? Гръцките медии показват държавна политика от десетилетия
Връщането на тленните останки на цар Самуил в България е исторически акт, но проверка на Ardino24 в гръцките медии показва, че зад него не стои един политик или едно правителство. Преговорите се водят от десетилетия. През 2014 г. „Катимерини“ вече пише за конкретна размяна между София и Атина, през 2022 г. Кирил Петков и Асен Василев връщат темата на най-високо политическо ниво, а през 2026 г. правителството на Румен Радев стига до окончателното споразумение.
На 29 септември премиерът Румен Радев съобщи, че България и Гърция са постигнали споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил. То предвижда и реципрочно предаване за съхранение на исторически, религиозни и културни ценности между двете държави.
Самият Радев призна, че процесът не започва със сегашното правителство.
„Вече шест десетилетия не са преставали усилията на българската държава да върне тленните останки на един от нейните най-велики владетели“, заяви премиерът. Той допълни, че на сегашното управление се е паднала историческата чест да постигне крайния резултат.
Но каква е хронологията според самите гръцки медии?
„Катимерини“ пише за конкретните преговори още през 2014 година
На 16 февруари 2014 г. гръцкият вестник „Катимерини“ публикува материал със заглавие „Размяна на национални съкровища“.
Още тогава изданието съобщава, че между Гърция и България се водят разговори далеч от публичността. Обсъжданата схема е практически същата, която години по-късно стига до реализация – Гърция да предаде останките на цар Самуил, а България да върне византийски ръкописи, икони и други църковни ценности. „Катимерини“ пише, че разговорите са в ход и се развиват положително.
Това е осем години преди правителството на Кирил Петков и дванадесет години преди сегашното споразумение.
Но дори 2014 г. не е началото.
През октомври същата година, при посещението на тогавашния президент Росен Плевнелиев в Солун, „Катимерини“ отново пише за останките на Самуил и отбелязва, че задкулисните разговори за размяната се водят „през последните години“.
Следователно още документите от 2014 г. показват, че става дума за продължителен междудържавен процес, а не за инициатива, появила се през последните няколко години.
2022 година – Петков и Василев отново поставят въпроса
Следващият ясно документиран политически етап е през 2022 г.
Гръцкото издание ePolitical публикува на 28 септември 2026 г. материал със заглавие:
„Връщат се в България останките на цар Самуил – инициативата, която Кирил Петков беше възобновил“.
Изданието изрично подчертава, че искането на София не е ново и е било предмет на разговори между България и Гърция през предходните десетилетия.
Според ePolitical през 2022 г., при управлението на Кирил Петков, въпросът отново е поставен активно на двустранната маса. Петков го повдига в рамките на засилените контакти между София и Атина и търси решение на дългогодишния казус.
Още по-категоричен е гръцкият икономически всекидневник „Нафтемборики“.
Медията пише, че Кирил Петков и тогавашният вицепремиер Асен Василев са върнали въпроса за останките на цар Самуил в политическия дневен ред и той е бил поставен отново на най-високо политическо равнище.
„Нафтемборики“ прави и директната констатация, че инициативата на Петков в крайна сметка изглежда е дала резултат, макар и след няколко години.
Това е важна част от историята, но не отменя факта, че самата инициатива е възобновяване на процес, започнал много по-рано.
„Катимерини“ през 2026 г.: повече от десетилетие дипломатически преговори
И днешната публикация на eKathimerini потвърждава тази приемственост.
На 29 септември изданието пише, че България и Гърция стигат до размяната на важни културни ценности след повече от десетилетие дипломатически преговори.
„Катимерини“ изрично припомня и посещението на президента Росен Плевнелиев в Музея на византийската култура в Солун през 2014 г., когато се отбелязват 1000 години от смъртта на цар Самуил.
Така гръцките източници очертават последователна картина.
Преди 2014 г. вече има дипломатически разговори. През 2014 г. конкретната размяна е публично описана от „Катимерини“. По времето на президента Росен Плевнелиев темата отново е поставена на високо равнище. През 2022 г. Кирил Петков и Асен Василев я активизират отново, а четири години по-късно правителството на Румен Радев довежда процедурата до окончателно споразумение.
Не един политик, а държавна политика
Затова историческият резултат трудно може да бъде приписан изцяло на един министър-председател, президент или политическа сила.
Румен Радев е премиерът, при чието управление България и Гърция постигат окончателното споразумение. Това е безспорният принос на сегашното правителство.
Но документите и гръцките публикации показват, че преди този финал има години работа на български президенти, правителства, министри, дипломати и експерти.
„Катимерини“ документира преговорите още през 2014 г. и посочва, че те са започнали и по-рано. ePolitical определя случая като нерешен въпрос от десетилетия и посочва, че Кирил Петков го възобновява през 2022 г. „Нафтемборики“ подчертава ролята на Петков и Асен Василев за връщането му на най-високо политическо равнище. А през 2026 г. кабинетът на Румен Радев стига до финалната договореност.
Затова връщането на тленните останки на цар Самуил е най-точно да бъде определено като резултат от дългогодишна българска държавна политика и дипломатическа приемственост, преминала през различни президенти и правителства. Сегашното управление поставя финалната точка на процес, който българската държава води от десетилетия.
Източници: „Катимерини“, eKathimerini, „Нафтемборики“, ePolitical, БТА.