„Златно масло“ със 135% надценка! КЗП показа на какви цени търговските вериги купуват и продават храните

Надценки до 135% при маслото, 99% при прясното мляко, 95% при бялото саламурено сирене и 80% при киселото мляко са установени при проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в търговските вериги в България. Данните бяха представени от Мая Манолова, която посочи конкретни примери за разликите между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти. Особено впечатление правят случаите, при които цената на продуктите за крайния потребител е почти двойно по-висока от тази, на която търговците ги закупуват, дори след приспадане на ДДС.

Масло със 135% надценка – колко струва на веригата и колко плаща клиентът?

Най-високата обявена надценка е установена при маслото – 135%. Манолова определи продукта като „златно масло“, визирайки размера на оскъпяването.

При друг вид масло, предлагано в същата търговска верига, но доставяно от различен доставчик, е установена надценка от 85%.

Конкретните числа показват, че веригата купува това масло за 1,73 евро, а го предлага на потребителите за 3,85 евро.

„Това също е едно златно масло, което веригата доставя на 1,73 евро и продава на 3,85 евро“, заявява Манолова.

Прясно мляко за 44 цента се продава за 1,07 евро

Не по-малко впечатляващи са резултатите от проверката при прясното мляко.

В друга търговска верига КЗП е установила надценка от 99% за половинлитрова опаковка.

Според представените данни продуктът се доставя на цена от 0,44 евро, а на рафта се продава за 1,07 евро.

„Като махнем ДДС, надценката е 99 процента“, обяснява Манолова.

В същата верига е проверено и прясно мляко в еднолитрова опаковка. При него установената надценка е 68%.

Така дори в рамките на една търговска верига и при продукти от една категория се наблюдават значителни различия в процентите на оскъпяване.

Българско сирене с 95% надценка – от 1,92 на 4,49 евро

Особено остър беше коментарът на Манолова за бялото саламурено сирене – традиционен български хранителен продукт.

Проверката е установила надценка от 95%, изчислена без ДДС.

Посочените цени са 1,92 евро доставна цена и 4,49 евро продажна цена.

„Не смятате ли, че е скандално български продукт – бяло саламурено сирене, да се продава с 95 процента надценка? Пак казвам, това е без ДДС“, заявява Манолова.

Тя допълва с още по-критичен коментар:

„Златен български продукт, златен в надценката на търговската верига.“

Киселото мляко – 80% надценка, но има и продукт с 31%

Проверките са обхванали и киселото мляко, при което също са установени значителни надценки.

Манолова посочва случаи на 80% оскъпяване, като представя и пример за най-ниската установена надценка – 31%.

По думите ѝ този пример е показан специално заради настояването на Сдружението на търговските вериги да бъдат представени и случаите с по-ниски надценки.

„Иначе стандартно надценките са около 80 процента“, заявява тя.

Какво всъщност показват тези числа?

Представените данни разкриват значителни разлики между доставните и крайните продажни цени на някои от най-често купуваните хранителни продукти.

Важно е да се уточни, че надценката не е равнозначна на чиста печалба. От нея търговците покриват разходи за персонал, транспорт, съхранение, електроенергия, наеми и други дейности.

Въпреки това размерът на обявените надценки поставя въпроса доколко крайното оскъпяване на основните храни е икономически обосновано и каква част от цената, която потребителят плаща, остава в търговската верига.

Самото наличие на висока надценка не доказва нарушение на закона, но предоставените от КЗП данни са основание за сериозен обществен разговор за ценообразуването при основните хранителни продукти.

А най-важният въпрос остава: когато един продукт достига до търговската верига на сравнително ниска цена, защо потребителят трябва да плаща толкова повече за него?

Източник: Изказване на Мая Манолова за проверките на КЗП, видео, публикувано от DarikNews.bg.