Как двама селяни набиха група френски командоси
Историята звучи като сценарий за комедиен екшън, но е абсолютен факт от новата българска история. През есента на 2012 г. край плевенското село Коиловци местни земеделци показаха нагледно какво се случва, когато елитни западни спецчасти сбъркат нивата с люцерна.
В нощта на 15 срещу 16 октомври братята Слави и Васко Цоневи излизат на поредния си нощен обход край Коиловци. Причината е тривиална и позната на всеки български земеделец – набези на крадци, които редовно опоскват продукцията им. За компания и подкрепа с тях е и техен приятел – местният полицай Румен Цветанов, който по това време не е на смяна.
Около 01:30 ч. през нощта тримата забелязват съмнителен черен джип в нивата. Убедени, че са спипали поредните апаши, българите отиват да потърсят сметка. Вместо селски крадци обаче, срещу тях се изправят двама здрави, отлично екипирани мъже.
Екшънът в тъмното
Сблъсъкът избухва мигновено. Шофьорът на джипа прави опит да избяга и да прегази единия от братята.
„Шофьорът се върна, качи се и запали, удари ме, аз имам медицинско, че ми закачи крака. Един от нашите го свали и джипът се заби в храстите“, спомня си по-късно Слави Цонев.
В този момент от мрака неочаквано изскачат още трима маскирани и отлично подготвени мъже, които атакуват българите. За секунди обикновената селска свада се превръща в ожесточен ръкопашен бой трима срещу петима.
Полицаят Румен Цветанов прави опит да охлади страстите: легитимира се на висок глас и стреля предупредително във въздуха със законния си пистолет. Непознатите обаче не спират настъплението си. Тогава служителят на реда произвежда втори изстрел и улучва един от нападателите в крака.
Ластици за багаж и „туристи“
След изстрела двама от чужденците хукват да бягат в нощта. За останалите на терен обаче следва истински селски пердах. Братята Цоневи не само успяват да надделеят физически над елитните бойци, но и ги обезвреждат с подръчни материали от багажника:
„С едни ластици, тия, които са за укрепване на товари в леките автомобили, ръцете вързахме и краката, да не бягат, защото те бяха много жилави, пълзят ей така и се гънат и всеки момент ще избягат. Брат ми се обади, полицаят и той звъня да пратят полиция и линейка. Ние не сме се крили от никой, просто да ги приберат“, разказва Васко Цонев.
Едва когато юмруците си казват тежката дума, чужденците на развален език започват да викат, че са... туристи.
„Чак когато ги напънахме яко на бой, почнаха да викат, че са туристи, да, ама късно е либе за китка, викат у наше село“, допълва с усмивка Слави.
Спешна евакуация и голямото замазване
Когато патрулките и линейките пристигат, картината е красноречива: двама от „туристите“ са откарани в плевенската болница – единият с огнестрелна рана в крака, а другият със счупен нос и сериозни травми от юмручния бой.
Много бързо става ясно за какви точно „туристи“ става въпрос. Петимата са действащи командоси от френското външно разузнаване (DGSE), прехвърлени с парашути за секретно тренировъчно учение, но объркали координатите и паднали право в българската люцерна.
Вместо съдебни дела и дипломатически скандал, френската държава праща специален самолет, с който ранените агенти светкавично са изтеглени от България. Официалната версия пред медиите години наред упорито се крепи на клишето за „екстремни спортисти“.
Братята Цоневи прекарват 24 часа в ареста за изясняване на случая и са освободени без никакви обвинения – отбранявали са се законно в собствената си нива. А на въпроса как обикновени фермери са успели да набият елитни агенти, Слави Цонев отговаря с култова реплика, влязла в златния фонд на съвременния фолклор:
„Ами, явно са бягали много от час тия командоси, като са ги обучавали, с две думи мога да ви кажа, друго не мога да ви кажа“.