Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта на „Продължаваме промяната“ за въвеждане на минимални възнаграждения за медицинските специалисти. Предложението предвиждаше лекарите, лекарите по дентална медицина и магистър-фармацевтите да получават минимум 150% от средната брутна заплата за страната – при данните за второто тримесечие на 2026 г. това означава 2166 евро бруто. Управляващата „Прогресивна България“ не подкрепи проекта – 4 нейни депутати гласуваха „против“, а 115 се въздържаха. Основният аргумент беше, че без допълнително финансиране по-високите задължителни заплати могат да натрупат дългове и да поставят малките болници в затруднение.
Законопроектът е внесен от Ивайло Шотев и група народни представители от „Продължаваме промяната“ на 30 април 2026 г. Той предвиждаше минималните възнаграждения на медицинските специалисти да бъдат обвързани със средната брутна работна заплата за страната.
За лекарите, лекарите по дентална медицина и магистър-фармацевтите предложението беше за минимум 150% от средната брутна заплата. При средна заплата от 1444 евро за второто тримесечие на 2026 г. това прави 2166 евро бруто месечно.
За медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите беше предложен праг от 125% от средната брутна заплата, или около 1805 евро бруто при същата база. Проектът предвиждаше и допълнителното възнаграждение за нощен труд да бъде не по-малко от 0,5% от минималната работна заплата за всеки час.
Сред предложенията беше още лечебните заведения да не могат да разпределят печалба, ако преди това не са осигурили определените минимални възнаграждения на медицинските специалисти.
По време на дебата д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ подкрепи проекта, но обърна внимание, че за изпълнението му ще са необходими допълнителни средства и че не е ясно колко лечебни заведения могат да покрият увеличението със собствените си бюджети.
От „Прогресивна България“ посочиха именно финансирането като основен проблем. Георги Илиев предупреди, че въвеждането на подобни минимални прагове може да доведе до затруднения и дори до закриване на малки лечебни заведения.
Юлиан Димитров от управляващата формация заяви, че ако законът бъде приет без допълнително финансиране, болниците могат да започнат да трупат задължения и да ограничават дейността си. Според него не е достатъчно със закон да бъдат наложени по-високи разходи за заплати, ако не е посочено откъде ще дойдат необходимите средства.
Дебатът продължи повече от час. Представителите на парламентарните сили заявиха, че има необходимост от по-високо заплащане на медицинските специалисти, но не постигнаха съгласие по начина, по който това трябва да бъде направено. „Възраждане“ също има отделен законопроект за възнагражденията в сектора, който вече е бил разглеждан в здравната комисия.
След поисканото прегласуване законопроектът окончателно отпадна. 60 депутати от опозицията гласуваха „за“, 4 депутати от „Прогресивна България“ – „против“, а 115 представители на управляващото мнозинство се въздържаха.
Така предложението за законово гарантиран минимум от 2166 евро бруто за лекарите и по-високи минимални възнаграждения за останалите медицински специалисти не беше прието на първо четене.
Източници: Народно събрание, публичните данни от парламентарния дебат и гласуването.