Дипломатически театър на абсурда: Защо Радев иска забрана за вече забраненото?
Коментар на Ardino24.com
Има моменти в политиката, когато границата между дипломатическата инициатива и пълния абсурд окончателно се размива. Точно такъв спектакъл разигра българският министър-председател Румен Радев в Брюксел, преди началото на заседанието на Европейския съвет.
Пред камерите премиерът тържествено обяви, че ще търси „европейска солидарност“ за въвеждането на… мораториум върху атаките срещу цивилни кораби в Черно море.
Звучи благородно, нали? Докато човек не си зададе най-елементарния въпрос, който всеки студент по право в първи курс би задал:
Не е ли това забранено още преди десетилетия?
Международното хуманитарно право, Женевските конвенции и правилата за водене на бойни действия по море (включително наръчникът от Сан Ремо) отдавна третират ударите по цивилни плавателни съдове като тежко военно престъпление. Румен Радев не открива топлата вода. Той просто предлага да сложим „временно споразумение“ върху престъпление, което законите на цивилизования свят категорично наказват.
Това е същото като след поредица от въоръжени грабежи полицията да свика пресконференция и да призове бандитите към… мораториум върху обирите.
Мораториум с кого? И срещу какво?
Още по-неловка става сцената, когато премиерът се опита да обясни механизмите на своята гениална идея.
- С кого точно възнамерява да договаря този мораториум?
- Кой ще го гарантира?
- Какви ще са последствията, ако утре поредният дрон потопи търговски съд?
Отговори няма. Има само мълчание и размити общи фрази за „силата на дипломацията“.
В същото изказване Радев сам признава, че е логично атаките да идват от Русия („защото Украйна няма как да напада собствените си кораби“), но веднага бърза да се застрахова: „няма категорични доказателства“. В същото време се хвали, че държи отворени дипломатически канали с Москва и току-що е разговарял с руския посланик.
Парадоксът е крещящ: ако имаш работещи дипломатически канали с държавата, от която летят дроновете, защо отиваш да просиш декларации в Брюксел, вместо да връчиш категорична дипломатическа нота на „Мит Border“? И към кого всъщност ще бъде насочен европейският призив — към анонимен извършител?
Държавническо безсилие, опаковано в брюкселска реторика
Докато поразеният кораб „Челси 3“ пътува на буксир към пристанище Бургас като жива илюстрация на непосредствената военна заплаха на няколко мили от българския бряг, българският премиер се занимава с производство на кух политически шум.
Вместо да настоява пред съюзниците за засилено военноморско патрулиране, ескорт, противовъздушна отбрана и реално противодействие на дроновете, София предлага… още едно листче хартия. Още една беззъба декларация, която извършителят на ударите ще прочете с насмешка.
Нещо повече — докато сигурността на корабоплаването се замита под килима с абстрактен „мораториум“, министър-председателят не пропусна с изключителна загриженост да брани руския интерес около рафинерията на „Лукойл“, наричайки я „стратегически актив за целия ЕС“. Поразително разпределение на приоритетите: пределна конкретика, когато става въпрос за руски икономически активи, и тотална мъгла, когато трябва да се защити българската национална и морска сигурност.
Време е за истината
Дипломацията е изкуство за постигане на резултати, а не смокинов лист, с който да се прикрива нежеланието или страхът да се назове агресорът с истинското му име.
Европа няма нужда българският премиер да ѝ чете лекции, че цивилни кораби не бива да се стрелят. Европа и българското общество очакват отговори: Какво ще направи държавата ни, за да защити акваторията си?
Дотогава всякакви призиви за мораториуми върху военни престъпления остават това, което са — евтин пиар, демонстриращ фатално политическо безсилие.
Източници: Официални изявления на Министерския съвет на Република България; Женевски конвенции и Международно хуманитарно право (МКЧК).
Редакционен коментар — Ardino24.com