Нови данъци за следващата година готви правителството на Румен Радев

Нови данъци, по-високи осигуровки, по-скъпи цигари, допълнително облагане на ваучерите за храна и по-високи такси. Това подготвя правителството на Румен Радев за 2027 година. Държавата иска да събере близо 2 милиарда евро допълнителни приходи, но въпреки това бюджетният дефицит ще остане над 3%. Промените са заложени в бюджетния план, изпратен от Министерството на финансите до Европейската комисия, съобщава „24 часа“. Въпросът е кой ще плати повече и колко тежка ще се окаже сметката за работещите, бизнеса и обикновените потребители.

Ако предложенията бъдат приети, 2027 година ще започне с нови финансови задължения за редица предприятия и граждани. Част от мерките ще засегнат пряко доходите и разходите на работещите, други ще увеличат данъчната тежест върху определени компании, а трети могат да се отразят върху цените на стоките и услугите.

Ето какво точно подготвя правителството, кой ще плаща повече и какви могат да бъдат последиците.

1. По-високи осигуровки – удар по разходите за труд

Една от най-съществените промени е увеличаването на максималния месечен осигурителен доход от 2300 на 2400 евро.

Какво означава това?

Работещите с достатъчно високи заплати ще трябва да плащат осигуровки върху по-голяма част от доходите си. Работодателите също ще правят по-високи вноски за тези служители.

Предвижда се увеличение и на минималните осигурителни прагове, което може да повиши осигурителните разходи и за други категории заети лица.

Кои ще бъдат засегнати?

• Служители с доходи над досегашния максимален осигурителен праг.
• Работодатели, които плащат осигуровки за тези служители.
• Работещи и фирми в дейности, при които ще се повишат минималните осигурителни прагове.

От тези промени държавата очаква допълнителни 461,8 милиона евро.

За бизнеса това означава потенциално по-високи разходи за персонал. За част от работещите – по-ниска нетна заплата, ако брутното възнаграждение остане непроменено.

Не всеки служител обаче ще плаща повече. Конкретният ефект зависи от дохода, осигурителната категория и окончателните законови промени.

2. Нов данък върху свръхпечалбите – 800 милиона евро от големите компании

Правителството подготвя еднократен данък върху свръхпечалбите на определени големи компании.

Той трябва да донесе 800 милиона евро – най-голямата отделна сума сред посочените мерки.

Предвижда се да обхване банки, застрахователи, телекомуникационни оператори, големи хранителни вериги, обменни бюра и компании за бързи кредити.

Данъкът ще бъде задължение на засегнатите дружества, а не пряко на техните клиенти.

Но възниква друг въпрос: ще поемат ли компаниите допълнителния разход за сметка на печалбите си, или ще потърсят начин да го компенсират чрез цените?

Възможно е част от финансовата тежест косвено да достигне до потребителите чрез банкови такси, услуги или търговски цени. Засега обаче няма доказателства, че това непременно ще се случи.

В плана е предвидена възможност за преотстъпване на до 30% от дължимия данък при определени условия, свързани с резерви и инвестиции.

3. По-високи акцизи – цигарите могат да поскъпнат

Планира се увеличение на акцизите върху тютюневите изделия.

От тази мярка и свързаните с нея приходи от ДДС държавата очаква още 220,2 милиона евро.

Тук финансовото отражение върху потребителите е сравнително ясно: по-високият акциз създава условия за увеличаване на крайната цена.

Кой ще плаща? Основно купувачите на тютюневи изделия, ако увеличението бъде прехвърлено в продажните цени.

Колко точно ще поскъпнат цигарите, не става ясно от представените данни.

4. Ваучерите за храна – увеличение до 200 евро, но и нов данък

Една от промените, които могат да засегнат голям брой работещи, е свързана с ваучерите за храна.

Планира се месечният им размер да достигне 200 евро.

Но има съществена подробност.

Според публикуваната информация първите 100 евро ще бъдат признати за разход, а върху останалата част ще се дължи 7% данък.

От тази промяна правителството очаква 55 милиона евро допълнителни приходи.

Това поставя важни въпроси пред работниците и работодателите. Дали компаниите ще продължат да предоставят ваучери в същия размер? Кой ще носи данъчната тежест? Ще има ли промяна в реалната полза за служителите?

Отговорите зависят от конкретните правила, които предстои да бъдат приети.

5. Нови правила за ДДС при продажба на жилища

Промени се подготвят и в облагането на определени сделки с недвижими имоти.

Предвижда се задължителна регистрация по ДДС за лица, които продават жилища в новопостроени сгради в рамките на една година, според информацията за бюджетния план.

Правителството очаква допълнителни 120 милиона евро.

Тази мярка е особено важна за участниците в имотния пазар.

Тя обаче не означава, че всеки собственик, който продава старото си жилище, автоматично ще трябва да плаща ДДС. Точният обхват на задължението ще стане ясен от законовите текстове.

6. По-високи толтакси, такси за хазарт и акциз за мощни автомобили

Сред останалите предложения са увеличаване на толтаксите, по-високи такси за хазартната дейност и засилен контрол срещу укриването на данъци.

По-високите толтакси могат да увеличат разходите на транспортните фирми. Ако тези разходи бъдат включени в цените на превозите, е възможно косвено да се отразят и върху доставяните стоки.

Запазва се и предложението за акциз върху автомобили с мощност над 340 конски сили.

Засега обаче няма посочена конкретна сума, която бюджетът трябва да получи от този акциз, нито достатъчно подробности за начина на облагане.

7. Държавата ще съкращава разходи – администрацията и силовите ведомства също са засегнати

Планът не предвижда единствено нови приходи.

Заложено е и намаляване с 10% на средствата за персонал в бюджетната сфера, което трябва да спести 163,2 милиона евро.

Още 200,5 милиона евро се очаква да бъдат спестени от намаляване на числеността в силовите ведомства.

Предвидена е и реформа в ТЕЛК, от която се очакват икономии в размер на 228,7 милиона евро чрез оптимизация и засилен контрол.

Това поставя въпроса как ще бъдат осъществени съкращенията и дали те ще се отразят на качеството и достъпността на публичните услуги.

На този етап няма конкретни данни колко служители ще бъдат засегнати и в кои институции.

Кой може да понесе най-тежко промените?

Най-сериозният риск не е непременно в една отделна мярка, а в натрупването на няколко финансови тежести едновременно.

За работодателите увеличените осигурителни прагове означават потенциално по-скъп труд. За транспортните фирми по-високите толтакси могат да увеличат разходите. За определени работещи по-високите осигуровки ще намалят нетния доход, ако възнагражденията им не бъдат коригирани.

Големите компании ще трябва да се съобразят с новия данък върху свръхпечалбите, а потребителите могат да усетят ефекта от по-високите акцизи.

Особено чувствителна ще бъде ситуацията за домакинствата с ограничени доходи, ако част от допълнителните разходи на бизнеса бъдат прехвърлени върху крайните цени. Това е възможен икономически ефект, а не вече установено поскъпване.

Още 2 милиарда евро, а дефицитът пак остава над 3%

Тук се появява и един от най-съществените въпроси около бюджетния план.

Правителството предвижда нови данъци, увеличение на осигурителните приходи, по-високи акцизи, допълнителни такси и съкращаване на разходи.

Въпреки това бюджетният дефицит за 2027 година се очаква да остане над 3% от брутния вътрешен продукт.

Общите приходи на сектор „Държавно управление“ са прогнозирани на 51,064 милиарда евро.

На практика държавата планира да събира повече средства чрез редица допълнителни мерки, без това да е достатъчно за намаляване на дефицита под 3%.

За гражданите основният въпрос е какво ще получат срещу тази допълнителна финансова тежест – по-добро здравеопазване, по-качествени публични услуги и по-ефективна администрация, или просто повече приходи за покриване на бюджетните разходи?

Това е въпрос, на който правителството ще трябва да даде убедителен отговор при представянето и защитата на бюджета за 2027 година.

Засега предложените мерки са част от бюджетен план. Окончателните размери, условията за облагане и датите на влизане в сила ще зависят от законодателните решения.

Източник: „24 часа“, Румяна Денчева, 17 октомври 2026 г. – „Нови данъци, по-високи осигуровки и контрол за още 2 млрд. евро“.