Путин усети слабата брънка в Европа! Радев и Йотова могат да платят тежка политическа цена
Коментар на Ardino24 | 13 октомври 2026 г.
Събитията в Черно море се развиват с изключителна скорост. Само за една седмица бяха атакувани четири търговски кораба в българската изключителна икономическа зона, като два от тях потънаха.
На 6 октомври потъна „Alfa Watan“, а „Able“ беше тежко повреден. На 13 октомври беше потопен и „HS Dignity“, а „Chelsea 3“ беше поразен от дронове. Има изчезнали моряци, спасителни операции и все повече въпроси за сигурността на България.
Макар извършителят все още да не е категорично установен, Украйна обвинява Русия, а редица политици и медии също насочват вниманието към Москва.
Според мен Владимир Путин вече е открил слабата брънка в Европейския съюз и НАТО. И тази слаба брънка се оказва България, управлявана от премиера Румен Радев и президента Илияна Йотова.
Защо смятам така?
Защото предупрежденията, колебанията, нерешителността и непрекъснатото говорене за мир и дипломация от страна на Румен Радев и Илияна Йотова според мен показаха на Путин, че българското политическо ръководство няма смелостта да се изправи твърдо срещу Русия.
Путин видя слабост. Видя колебание. Видя страх. И аз подозирам, че именно тази слабост е една от причините ударите да бъдат насочени към района на българската акватория.
Дали това е случайност? Аз не вярвам.
Защо тези атаки се случват именно в българската изключителна икономическа зона? Защо тази поредица от нападения се концентрира край България, а не край Турция или Румъния?
Според мен Путин много добре знае къде да удари. Знае и къде да спре, за да не предизвика пряк военен сблъсък с НАТО.
Тук трябва да направим едно важно уточнение. Изключителната икономическа зона не е същото като българските териториални води. Именно затова атаките в нея не означават автоматично задействане на член 5 от договора на НАТО.
И аз смятам, че това не е случайно. Възможно е ударите да са изчислени така, че да оказват натиск върху България, без да водят до автоматична колективна военна реакция.
Това е моята оценка за действията на Русия и за начина, по който Путин използва слабостите на своите противници.
Но най-тревожното за мен е поведението на Румен Радев и Илияна Йотова.
Румен Радев е военен човек. Днес той е министър-председател на България. Илияна Йотова е президент на страната и кандидат за нов президентски мандат.
Това са хората, които трябва да покажат решителност в подобна криза. Вместо това аз виждам страх, колебание, безпомощност и липса на политическа смелост.
Виждам двама държавници, които според мен нямат решимостта да назоват ясно заплахата и да се противопоставят на Русия с необходимата твърдост.
Защо?
Страхуват ли се от Русия? Имат ли симпатии към нея? Или просто не знаят какво да направят?
Не знам кое от тези обяснения е вярното. Но поведението им ме кара да си задавам тези въпроси.
През цялото време слушаме от Радев и Йотова призиви за мир, дипломация и преговори. В същото време в политическата реторика присъства и понятието „колективният Запад“ — израз, който руската пропаганда използва постоянно.
Това говорене ми напомня повече на руската политическа реторика, отколкото на твърдия език, който чуваме от редица европейски лидери.
Почти пет години продължава войната срещу Украйна. Почти пет години Путин не показа, че е готов на справедливо и трайно мирно споразумение.
И тук искам да задам един съвсем конкретен въпрос на Румен Радев и Илияна Йотова.
След като толкова много говорят за дипломация, защо самите те не предприемат конкретна дипломатическа инициатива към Путин?
Защо не потърсят директен разговор? Защо не предложат конкретно решение? Защо непрекъснато обвиняват Запада в липса на достатъчно дипломация, след като европейските лидери многократно са призовавали за преговори?
Какво всъщност искат да постигнат с това непрекъснато говорене за мир, когато отсрещната страна продължава войната?
Дипломацията не е само да повтаряш думата „мир“. Дипломацията изисква действия, инициативи, решителност и политическа смелост.
А аз не виждам нито резултат, нито достатъчна решителност.
И сега виждаме до какво според мен води тази политика.
Путин вероятно е разбрал, че пред него стои едно колебливо българско ръководство, което се страхува да предприеме твърди действия. Разбрал е, че това е удобното място за натиск.
Затова смятам, че България неслучайно се оказва в центъра на тази поредица от атаки.
Моята прогноза е, че ударите няма да спрат. Напротив — възможно е да продължат, докато НАТО и европейските съюзници не предприемат достатъчно решителни мерки за сигурността в Черно море.
Разбира се, българското правителство вече потърси съдействие от НАТО и Европейския съюз. Но защо трябваше да се стигне до нови атаки, нов потънал кораб и още изчезнали моряци, за да се засили тази реакция?
Радев и Йотова постоянно говорят за дипломация, а сега очакват помощ именно от онзи Запад, чиято политика толкова често критикуват.
Не е ли това политическо противоречие?
Или, казано по-просто — когато трябва да говорят за мир, са първи. Когато трябва да се предприемат твърди действия срещу реална заплаха, изведнъж се оказва, че не знаят какво да направят.
Още по-скандален за мен е въпросът с противодронната защита.
През септември стана ясно, че България няма да участва в инициативата на НАТО „Drone Edge“. Става дума за съюзнически проект, свързан с инвестиции за над 40 милиарда долара в развитие на способности срещу дронове, безпилотни системи и обучение. Министърът на отбраната обясни отказа с ограничения финансов ресурс на страната и участието ни в сходна европейска инициатива.
Ето го резултата!
Днес именно дронове атакуват кораби в българската икономическа зона.
Кой ще поеме политическата отговорност за тези решения? Кой ще обясни на българските граждани дали страната ни има достатъчна защита?
Не приемам финансовите оправдания, когато става дума за националната сигурност.
И не смятам, че това безкрайно политическо клякане и колебание може да продължава вечно.
Според мен Румен Радев и Илияна Йотова вече са в политически мат.
Те не могат да продължават безкрайно със същите послания. Всяка следваща атака ще поставя нови и още по-тежки въпроси пред тях.
И тук идва следващият много важен момент — президентските избори.
Смятам, че опозиционните партии вече са усетили слабостта на правителството и президента. Започват все по-остри атаки срещу управляващите, появяват се призиви за протести, а кризата в Черно море се превръща в сериозен политически проблем.
Няма как това да не се отрази на президентската кампания.
Моята прогноза е, че Илияна Йотова може да се окаже най-големият губещ от тази криза.
В момента социологическите проучвания ѝ дават изключително сериозна преднина пред Андрей Гюров. Но тази преднина може да се стопи много бързо.
Аз дори смятам, че Илияна Йотова може да загуби президентските избори.
Защо?
Защото гражданите виждат как реагира тя в една реална криза, която засяга националната сигурност.
Според мен Йотова не показва необходимата твърдост, политическа решителност и способности за справяне с подобна ситуация. Нейният дипломатически език не дава отговор на въпроса как България ще бъде защитена.
Това постоянно отстъпване, тази нерешителност и страхът да се заеме категорична позиция срещу Русия могат да ѝ струват президентския пост.
Не изключвам Андрей Гюров да навакса огромното си изоставане, да достигне до втори тур и дори да спечели изборите.
Това е моята прогноза. И аз смятам, че подобно развитие е напълно възможно, ако кризата продължи.
Няма значение какви проценти дават днес социологическите агенции. При сериозна криза политическите нагласи могат да се променят изключително бързо.
Ако има нови атаки, ако бъдат потопени още кораби и ако българското ръководство продължи да изглежда безпомощно, Радев и Йотова ще трябва да обяснят защо не са успели да предотвратят задълбочаването на кризата.
Защото аз виждам едно правителство, което е притиснато до стената и според мен вече не знае какъв политически ход да предприеме.
Путин усети слабата брънка. И ако подозренията ми за целенасочен натиск са правилни, той ще продължи да удря точно там, където вижда страх и нерешителност.
В заключение искам да се обърна към нашите читатели от Кърджали и региона.
Някои вероятно ще попитат защо Ardino24 се занимава с тези въпроси. Какво общо има Кърджали с корабите в Черно море, с Путин, с НАТО и с голямата международна политика?
Искам да кажа нещо съвсем просто.
Кърджали не се намира в друга държава. Кърджали е част от същата България, в чиито морски пространства се случват тези атаки.
Ако утре кризата се разрасне, последствията няма да бъдат само за Варна, Бургас или Черноморието. Те могат да засегнат цялата държава, включително и Кърджали.
Затова всички ние трябва да се интересуваме не само от местните проблеми, но и от националната сигурност, външната политика и действията на управляващите.
Трябва да четем, да следим европейските и световните медии, да сравняваме информацията и сами да си правим изводите.
Аз следя внимателно развитието на събитията и международния новинарски поток. На тази основа правя своите изводи и прогнози.
Моят извод е, че политиката на Румен Радев и Илияна Йотова към Русия показва слабост и колебание, а тази слабост може да струва скъпо както на България, така и на самите тях.
И моята прогноза е, че Илияна Йотова може да плати най-високата политическа цена — загуба на президентските избори.
Дали ще се окажа прав, предстои да видим.
Но едно е сигурно — националната сигурност не е въпрос на красиви дипломатически фрази. Тя изисква смелост, решителност и реални действия.
Благодаря ви за вниманието!
Нюркян Мехмедали, редактор на Ardino24
Авторски политически коментар. Изразените оценки, подозрения и прогнози са лично мнение на автора.
Източници за фактическите данни: БТА, Reuters, Министерски съвет на Република България, Club Z, „Алфа Рисърч“.