Генералът умее да управлява самолет, но държавното кормило се оказа отвъд неговите възможности

 

Генералът умее да управлява самолет, но държавното кормило се оказа отвъд неговите възможности

Опасният шпагат: Как илюзията за „баланс“ превърна Черно море в стрелбище

Коментар на редакцията

Два търговски кораба, поразени от дронове в непосредствена близост до българския бряг. Един потънал плавателен съд, горящ корпус на втори, обърнати спасителни лодки и ранени моряци, транспортирани по спешност във Варна. Това не е кадър от отдалечена военна зона — това е реалността в българската акватория.

И докато „Дондуков“ 2 и изпълнителната власт традиционно свикват извънредни срещи „след дъжд качулка“, обществеността получи болезнено ясен отговор на въпроса: доколко България е готова да пази своите граници и сигурност?

Хроника на едно предизвестено бездействие

Само преди седмици министърът на отбраната Димитър Стоянов невъзмутимо обяви от парламентарната трибуна, че страната ни няма да се включи в 40-милиардната антидрон инициатива на НАТО. Мотивът? „Ограничени финансови възможности“ и нежелание за „разпиляване на ресурси“. Обяснението, че подобни проекти се дублирали и не носели „принадена стойност“, днес звучи не просто нелепо — то звучи цинично.

Принадената стойност на реалната противовъздушна и противодронна отбрана се измерва в човешки животи, защитен суверенитет и сигурност на търговските пътища. Когато обаче откажеш реалния чадър на Алианса с аргументи за икономии, получаваш точно това — експлозии в собствения ти заден двор.

Политиката „и там, и тук“, която ни оставя никъде

Години наред водената от Румен Радев външнополитическа линия се опитва да играе опасната роля на „мост“ между Запада и Изтока. Тази доктрина на половинчати ангажименти — формално членство в ЕС и НАТО, но с непрекъснати резерви, снишаване и отказ от пълноценна интеграция в съюзническите отбранителни механизми — се маскираше под етикета „балансиран подход“.

Днес цената на този геополитически шпагат става видима. Не можеш да градиш сигурност с половин уста. Опитът да не се „дразнят“ определени геополитически фактори и да се поддържа двусмислена позиция не носи неутралитет — той носи беззащитност. В съвременните конфликти вакуумът на сигурност не се запълва с дипломатически клишета, а с дронове камикадзе.

Сметката, която ще плати България

Отказът от дълбока съюзническа интеграция и бавенето на модернизацията на въоръжените сили под претекст за пестене на пари струва много по-скъпо. Цената тепърва ще включва:

• Загуба на контрол над собствената акватория: Превръщането на българската изключителна икономическа зона в сива зона, където чужди безпилотни апарати оперират безнаказано.

• Икономически колапс на морския трафик: Рязко покачване на застрахователните премии за корабоплаване в български води и пренасочване на търговските маршрути.

• Репутационна и геополитическа изолация: Доказване пред съюзниците, че страната ни е ненадежден фланг, който разчита на късмет, а не на реални отбранителни способности.

Свикването на поредната съгласувателна среща на върха няма да върне потъналия кораб и няма да спре следващия рояк от дронове. Докато държавното ръководство разглежда сигурността като разход, който може да се ореже, а съюзническата солидарност — като меню, от което се избира избирателно, България ще остава уязвима мишена на чужди конфликти. Времето на снишаването изтече с първия взрив край българския бряг.