Прокурор в Кърджали не видя проблем в заканата срещу журналист. Чакат ли фатален край, за да образуват досъдебно производство?

РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР НА ARDINO24

„Ще ти направя главата на хармоника“ и „Ще съжаляваш за цял живот“. След тези думи, отправени към редактора на Ardino24 Нюркян Мехмедали, полицията установява автора и официално го предупреждава. Районна прокуратура – Кърджали обаче отказва да образува досъдебно производство с мотиви, които повдигат сериозни правни въпроси. А убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов, който преди смъртта си публично е изразявал опасения за живота си, отново постави болезнения въпрос: трябва ли първо да се случи трагедия, за да реагират институциите?

На 20 октомври 2026 г. младши прокурор Калина Костадинова отказва да образува досъдебно производство по сигнала на журналиста. Сред мотивите са „двусмислени“ изрази, емоционалният характер на конфликта, обясненията на автора, че е употребил алкохол, и дори обстоятелството, че накрая пожелал „лека нощ“.

От кога „лека нощ“ обезсилва думите „ще ти направя главата на хармоника“? И достатъчно ли е авторът впоследствие да обясни, че не е имал намерение за физическа саморазправа?

Още по-тревожно е признанието за употреба на алкохол. Ако човек отправя заплашителни реплики, след като е употребил алкохол, не следва ли да бъде оценен и рискът от агресивно поведение при следваща подобна ситуация? Алкохолът може да понижи самоконтрола и да увеличи риска от агресия, макар това да не доказва, че конкретният човек непременно ще стане опасен. Защо прокуратурата не е обсъдила изрично този риск, вместо да отчита употребата на алкохол сред обстоятелствата, обясняващи поведението му? Ако следващия път употребата на алкохол е последвана не само от думи, а и от физическа саморазправа, кой ще отговори дали рискът е бил оценен навреме?

Журналистът трябва да се скрие, за да докаже, че е заплашен?

Прокуратурата отчита и факта, че Мехмедали е предложил среща на човека, отправил заканите, вместо да демонстрира страх.

Но какво се очаква от един журналист? Да се скрие? Да спре да публикува? Да замълчи, защото някой е недоволен от критичните му материали?

Ако журналистът се скрие и замълчи от страх, заплашващият може вече да е постигнал целта си – без дори да го докосне!

И тук идва същественият правен въпрос.

В Решение № 307 от 11.09.2023 г. по н. д. № 179/2023 г. Върховният касационен съд приема, че действителното изплашване на пострадалия не е задължително условие за престъпна закана. Важно е дали тя обективно е могла да предизвика основателен страх.

Следователно липсата на видима уплаха сама по себе си не прави една закана безобидна.

Защо тогава поведението на журналиста се използва като аргумент в прокурорската преценка? И съобразен ли е изводът с практиката на ВКС?

Има и друго. Дори да липсват данни за закана с убийство по чл. 144, ал. 3 от НК, това не означава автоматично липса на друга наказуема закана. Член 144, ал. 1 предвижда и закана с престъпление против личността или имота, способна да предизвика основателен страх. Преследването по този състав е по тъжба на пострадалия.

Пловдив – когато въпросите идват след убийството

На 30 септември 2026 г. в Пловдив беше убит бизнесменът Илиян Филипов.

Според информация на NOVA през годините той е подавал множество сигнали до институциите. Още преди убийството публично е изразявал опасения за живота си.

Трябва да уточним, че не е установено всички тези сигнали да са били за заплахи. След убийството МВР съобщи, че не е открило регистрирани сигнали за заплахи срещу живота му.

Но едва след трагедията започна проверка дали институциите са реагирали на публично заявените опасения.

Защо трябва човек да бъде убит, за да започнем да проверяваме дали държавата е могла да реагира по-рано?

Не твърдим, че трагедията в Пловдив е можело със сигурност да бъде предотвратена. Но тя показва колко важни са навременната оценка на риска и институционалната реакция.

Кой защитава журналиста?

В постановлението от Кърджали е отразено, че авторът на съобщенията е бил недоволен от критични публикации срещу кмета Ерол Мюмюн. Няма установено участие на кмета в случая, но мотивът за недоволството заслужава внимание.

Когато журналист получава заплашително звучащи съобщения заради публикациите си, това вече не е просто личен конфликт. Това е и въпрос за свободата на словото.

Никой не настоява за наказание без доказателства. Но имаме право да оспорваме прокурорските мотиви, особено когато пораждат въпроси за правилното прилагане на закона.

Ardino24 ще поиска всички материали от полицейската проверка и прокурорската преписка, включително предупредителния протокол, за да установи как точно са оценени заплахите.

Защото държавата не трябва да чака журналистът да замълчи от страх, да бъде пребит или да се стигне до най-лошото, за да приеме сигурността му насериозно.

Ако защитата идва едва след трагедията, тя вече не е защита. Тя е закъсняла реакция.

До утре, 23 октомври 2026 г., ще обмислим дали да обжалваме постановлението на Районна прокуратура – Кърджали пред по-горестоящата прокуратура.

---

Източници: Постановление на Районна прокуратура – Кърджали от 20.10.2026 г. по преписка № 3045/2026 г.; Решение № 307/11.09.2023 г. на ВКС; NOVA и БНТ – публикации за убийството на Илиян Филипов и последвалата институционална проверка.