Огледалото на демагогията: Политическият парадокс да наричаш собствения си спад „пукнатини в крепостта“

 


Огледалото на демагогията: Политическият парадокс да наричаш собствения си спад „пукнатини в крепостта“

В ефира на Радио Кърджали заместник-председателят на „Прогресивна България“ и народен представител Емине Гюлестан представи анализ, граничещ с политическа самозаблуда. С тон на незаслужено спокойствие тя обяви, че в региона имало „сериозни пукнатини в така наречената крепост на Пеевски“, а пасивността на избирателите била... „протест срещу ДПС“. В заключение Гюлестан видя в резултата „препотвърждаване за онова пречупване и онова доверие към нас“.

Тези партийни тези звучат комфортно в ефир, но когато се сблъскат с официалните протоколи на ЦИК, илюзията се срива.

Числата, които опровергават тезата за „растящо доверие“

За какво „препотвърдено доверие“ към формацията и нейния актив говори Гюлестан? Официалната хронология на вота в област Кърджали разкрива съвсем друга реалност:

  • Парламентарни избори (април 2026 г.): „Прогресивна България“ печели 18 853 гласа.

  • Първи тур на президентските избори (октомври 2026 г.): Двойката Йотова – Вълчев събира едва 9 962 гласа — отлив от близо 8 900 гласа за половин година.

  • Втори тур (ноември 2026 г.): Йотова достига до 14 223 гласа (38,71%) срещу 21 482 гласа (58,47%) за Андрей Гюров.

Разликата в полза на Гюров е над 7 200 гласа — категорична дистанция от близо 20 процентни пункта.

Да се представя механичният ръст от 4 200 гласа на балотажа като белег за „растящо доверие към нас“ е проява на дълбоко политическо късогледство. При двуполюсен избор тези 14 хиляди гласа логично обединяват избирателите на „Възраждане“, ядрата на БСП и механична протестна периферия. И дори с този разнороден сбор, резултатът остава с над 4 600 гласа под собствения парламентарен резултат на партията. Когато на балотаж събираш значително по-малко гласове от партийната си листа преди шест месеца, това не е знак за доверие, а сериозен политически отлив.

„Протест срещу Пеевски“ или вот срещу познатите лица?

Втората манипулативна теза на Гюлестан е опитът пасивността на избирателите да се обясни като „бунт срещу Ново начало“. „Това е моят прочит“, твърди тя.

Реалността обаче показва друго: дори в условия, при които ДПС не влезе в пълна кампания, а апелира за гласуване по съвест, опонентът Андрей Гюров спечели убедително с близо 60% в областта.

Срещу кого тогава бе пасивният протест на гражданите?

Основателно е предположението, че това бе отказ да се подкрепят познати лица от доскорошния апарат на регионалната власт, които днес се легитимират под нови партийни знамена. Част от ръководните фигури и местния актив на „Прогресивна България“ носят дългогодишен политически багаж именно от структурите на ДПС и АПС. Избирателите в Кърджалийско, особено онази свободна общност с десен рефлекс, трудно припознават заявената „нормалност и държавност“ в действия, които повтарят старите модели:

  • Кадруване и въпросителни около прозрачността на назначенията;

  • Капсулиране на местните организации в тесни кръгове;

  • Избягване на открит публичен дебат по неудобните регионални теми.

Реалността срещу лозунгите

Вместо да поеме ясна политическа отговорност за тежкото изоставане на Илияна Йотова в поверения ѝ регион, ръководството на „Прогресивна България“ в Кърджали залага на реторика, в която загубилият празнува „пукнатини“, докато опонентът печели с убедителна преднина.

Избирателите в областта дадоха своя знак. Заклинанията за „страх“, „натиск“ и „бойкоти“ не могат да прикрият оголения математически факт: резултатите се свиват, а опитът политическото пребоядисване да се представи като „нова надежда“ се сблъсква с критичния вот на гражданите.


Публикуване на коментар

Моля, споделяйте мнението си с уважение. Груби, обидни или нецензурни коментари няма да бъдат публикувани.

По-нова По-стара