Огледалото на демагогията: Политическият парадокс да наричаш собствения си спад „пукнатини в крепостта“
В ефира на Радио Кърджали заместник-председателят на „Прогресивна България“ и народен представител Емине Гюлестан представи анализ, граничещ с политическа самозаблуда
Тези партийни тези звучат комфортно в ефир, но когато се сблъскат с официалните протоколи на ЦИК, илюзията се срива.
Числата, които опровергават тезата за „растящо доверие“
За какво „препотвърдено доверие“ към формацията и нейния актив говори Гюлестан
Парламентарни избори (април 2026 г.): „Прогресивна България“ печели 18 853 гласа.
Първи тур на президентските избори (октомври 2026 г.): Двойката Йотова – Вълчев събира едва 9 962 гласа — отлив от близо 8 900 гласа за половин година.
Втори тур (ноември 2026 г.): Йотова достига до 14 223 гласа (38,71%) срещу 21 482 гласа (58,47%) за Андрей Гюров.
Разликата в полза на Гюров е над 7 200 гласа — категорична дистанция от близо 20 процентни пункта.
Да се представя механичният ръст от 4 200 гласа на балотажа като белег за „растящо доверие към нас“
„Протест срещу Пеевски“ или вот срещу познатите лица?
Втората манипулативна теза на Гюлестан е опитът пасивността на избирателите да се обясни като „бунт срещу Ново начало“
Реалността обаче показва друго: дори в условия, при които ДПС не влезе в пълна кампания, а апелира за гласуване по съвест, опонентът Андрей Гюров спечели убедително с близо 60% в областта.
Срещу кого тогава бе пасивният протест на гражданите?
Основателно е предположението, че това бе отказ да се подкрепят познати лица от доскорошния апарат на регионалната власт, които днес се легитимират под нови партийни знамена. Част от ръководните фигури и местния актив на „Прогресивна България“ носят дългогодишен политически багаж именно от структурите на ДПС и АПС. Избирателите в Кърджалийско, особено онази свободна общност с десен рефлекс, трудно припознават заявената „нормалност и държавност“ в действия, които повтарят старите модели:
Кадруване и въпросителни около прозрачността на назначенията;
Капсулиране на местните организации в тесни кръгове;
Избягване на открит публичен дебат по неудобните регионални теми.
Реалността срещу лозунгите
Вместо да поеме ясна политическа отговорност за тежкото изоставане на Илияна Йотова в поверения ѝ регион, ръководството на „Прогресивна България“ в Кърджали залага на реторика, в която загубилият празнува „пукнатини“, докато опонентът печели с убедителна преднина
Избирателите в областта дадоха своя знак. Заклинанията за „страх“, „натиск“ и „бойкоти“
