Митът за „мощните структури“ рухна в Кърджали: Защо прогресивните се провалиха на балотажа?
Редакционен анализ и авторски коментар на Ardino24
Автор: Нурикян Мехмедали
Дата: Понеделник, 2 ноември 2026 г.
Окончателните данни на Централната избирателна комисия при 100% обработени протоколи в област Кърджали сложиха край на всякакви политически илюзии . Балотажът за президентския пост не просто потвърди тенденцията от първия тур, за която Ardino24 писа, но и показа категоричната управленска и мобилизационна несъстоятелност на т.нар. „лидери“ на „Прогресивна България“ в региона.
Въпреки напъните на местните партийни фигури, въпреки патетичните призиви и медийни съобщения на Румен Радев, и въпреки снощните му дежурни уверения, че структурите на формацията са работили „изключително мощно“ за победата на Илияна Йотова — сухите цифри в Кърджалийско разказват коренно различна история.
Официалните данни от ЦИК (Втори тур, 2 ноември 2026 г.)
При 100% обработени СИК протоколи разпределението в област Кърджали е следното :
| Кандидатска двойка | Гласове | Процент |
Андрей Атанасов Гюров и Георги Димитров Кандев | 21 482 | 58,467% |
Илияна Малинова Йотова и Кирил Александров Вълчев | 14 223 | 38,710% |
Не подкрепям никого | 1 037 | 2,822% |
Аритметиката на един предизвестен крах
Да погледнем хронологията и неумолимите числа:
- Парламентарни избори (април 2026 г.): „Прогресивна България“ печели 18 853 гласа в областта.
- Първи тур (октомври 2026 г.): Двойката Йотова–Вълчев събира едва 9 962 гласа (срив с близо 8 900 гласа).
- Втори тур (ноември 2026 г.): Йотова–Вълчев стигат до 14 223 гласа
.
На пръв поглед местните партийни говорители ще се опитат да се похвалят с механичен ръст от около 4 200 гласа между двата тура. Но при чист балотаж само с двама кандидати тази сметка е пълна политическа демагогия.
На втори тур тези 14 223 гласа включват гласове на „Възраждане“, организирани ядра на БСП (които стоят официално зад Йотова), преляла периферия и частични гласове от протестен вот . Дори с този конгломерат от разнородни източници, местната върхушка на „Прогресивна България“ остана на повече от 4 600 гласа под собствения си парламентарен резултат отпреди половин година. Когато при двуполюсен избор събираш значително по-малко, отколкото в парламентарна надпревара с десетки листи, това не е „мощна работа“ — това е пълен управленски провал на местно ниво.
Кой всъщност властва в Кърджали?
Истинският урок от този балотаж дойде от поведението на ДПС. Без движението да влиза в активна кампания, без партийна мобилизация, без открито агитиране за Андрей Гюров и единствено с призив към симпатизантите да гласуват „по съвест“, резултатът беше преобърнат безапелационно.
Гюров спечели областта с внушителните 21 482 гласа (58,47%) срещу 14 223 за Йотова . Числата показват с хирургическа точност: ДПС продължава да бъде категоричен фактор №1 в област Кърджали. Дори пасивното поведение на неговия електорат е в състояние да реши изхода на всеки избор. Ако движението беше разгърнало пълната си партийна машина и бе агитирало открито и целенасочено за Гюров, разликата щеше да бъде не просто категорична, а смазваща.
Истинският профил на областта: Кърджали отказва да гласува за комунистическото минало
Извън монолитното влияние на ДПС, тези избори осветиха една фундаментална истина, която партийните функционери в София и техните местни наместници упорито отказват да проумеят: демократичната, свободна общност в област Кърджали носи автентичен десен рефлекс и не гласува за посткомунистически рецидиви.
Опитът на местните активисти на „Прогресивна България“ да продадат неокомунистически клишета, скрити зад фасадата на нов популизъм, претърпя пълен колапс. Свободните хора в областта — онези, които мислят извън партийните команди и наложените схеми — показаха, че няма да припознаят носталгията по миналото, червените лозунги и спуснатите отгоре кандидатури. Техният вот е доказателство, че регионът носи подчертано дясно-демократично мислене, което отхвърля натрапването на зависимости и стари номенклатурни схеми.
Цената на самозабравянето и мълчанието
Провалът на прогресивните в Кърджали не е плод на случайност. Той е директен резултат от поведението на местните им фигуранти през последните месеци — практики, за които Ardino24 нееднократно алармира:
- Превръщането на структурите в Момчилград и региона в затворени приятелски кръгове;
- Присламчването на компрометирани кадри от миналото и скандалите около назначенията (включително около фигури като Ерол Хадживейсел);
- Бързото уреждане на „свои хора“ на апетитни ръководни постове и директорски кресла още преди да са свършили каквато и да е работа за гражданите;
- Надменното мълчание и бягството от неудобните журналистически въпроси на Ardino24.
Местните партийци решиха, че след като веднъж са взели депутатски мандат, властта им е дадена завинаги по право. Те преядоха с властови амбиции, обърнаха гръб на хората и прегърнаха най-порочните практики на задкулисието. Избирателите обаче наказаха това поведение.
Резултатът от балотажа е звучен шамар за местните „лидери“ на „Прогресивна България“. Числата ясно доказаха: структурите им са кухи, авторитетът им сред свободните десни избиратели е нулев, а илюзията за тяхното влияние се разпадна пред реалността на ДПС и здравия разум на гражданите в региона.
Опасната концентрация на власт и неизбежното изтрезняване
Големият и тревожен въпрос след този балотаж надхвърля пределите на Кърджали. За първи път от 1989 година насам в България ставаме свидетели на явление, което историята познава твърде добре: цялата държавна власт е концентрирана в ръцете само на една политическа сила.
Тази абсолютна монополия обаче носи в себе си зародиша на собствения си край. Комунистическото мислене винаги управлява по един и същи начин — чрез евтин популизъм, фалшиви обещания за светло бъдеще и раздаване на порции. Но този ресурс е до време. Популизмът има кратка давност: той неизбежно катастрофира в момента, в който хората осъмнат много по-бедни, отколкото са били вчера.
Много скоро и в национален мащаб българските граждани ще се опомнят и ще платят тежката цена на илюзиите. Кърджали вече даде първия ясен знак за това изтрезняване — хората тук показаха, че няма да живеят по спускани партийни директиви. А когато портфейлът на българина съвсем изтънее от управлението на новите „спасители“, изтрезняването на цялата нация ще бъде внезапно, неизбежно и безапелационно.
Авторски коментар: Изразените оценки, анализи и критични въпроси представляват позиция и лично мнение на автора, основани на официалните изборни резултати и журналистическите наблюдения на редакцията.
Източник на данните: Централна избирателна комисия – Обобщени данни за област Кърджали при 100.00% обработени СИК протоколи към 09:15 ч. на 02.11.2026 г.
