После какво се случи? АПС - местните любимци на старото Доганово управление - изведнъж спряха да получават пари. Поръчките секнаха. И, о ужас, гладът се обади! Нямаше как - станаха "новоначалници" по неволя. Присламчиха се, преглътнаха "врага", и хоп - кранчето пак потече. Няма кауза, която няколко проекта и командировки да не изперат.
А ние? Ние гледаме как тези, които вчера плюха и сочеха с пръст, днес се прегръщат с "борците срещу статуквото". Снимат се гордо, с усмивки, все едно не се гаврят с разума на всеки буден човек в този град. А "Ново начало"? Оказа се обикновено продължение. Със старите играчи, старите номера и нови оправдания.
Явно всичко е било театър - а ние, клетите "прости" граждани, сме публиката. Само че билетът го плащаме ние. С разочарование, с търпение, със срам.
Но все пак, има и добра новина - няма да се налага да целуваме нови задници. Ще минем с прошка от старите. Сигурно така си мисли средностатистическият гражданин - онзи, на когото му стига да има събор, снимка до паметник и някой да го почерпи.
Е, не на всички ни стига. И няма да ви се размине!