
Текст и снимки Георги Дяков,
Синя зона Кърджали: между измеренията на пространството и удобството да не знаем нищо 
На 27 май 2025 г. с Анета Георгиева питаме Община Кърджали колко точно паркоместа има в Синята зона.
На 26 юни 2025 г. отговорът пристига - и е истински шедьовър на бюрократичния сюрреализъм:
„Реалният брой използвани паркоместа може да варира и не би следвало да бъде точно определен.“
Превод: Ние сме ги проектирали, одобрили и маркирали, но вие да не очаквате да знаем колко са… защото междублоковите пространства били "неформални" и "без трайна маркировка".
С други думи – плащаш за нещо, което днес го има, утре го няма, но по документи е било "там някъде".
Нито брой, нито карта, нито дори обобщена справка. Само обтекаем текст, че спазвали Наредба №4 от 2009 г.
Е, щом спазват Наредба от преди iPhone 3GS, всичко е наред, нали?
2433 души с годишни стикери = поне 2433 души, които си мислят, че имат някакво "място" да паркират около адреса си.
В действителност - всички те си играят играта "Къде е мястото ми днес?" с вероятност за успех, равна на това да паркираш нормално на "Рилите" по време на работен ден.
Този документ е жив пример как една администрация отговаря с много думи и нула съдържание. Избягване на конкретика, замитане с наредби, магическо изпаряване на отговорността.
Следващия път, когато не платите Синя зона, просто покажете този документ и кажете:
