Защо новият проект на Ахмед Доган е обречен на провал?

Защо новият проект на Ахмед Доган е обречен на провал

Ахмед Доган, архитектът на задкулисието в българската политика, отново напомни за себе си с нов политически проект. След години мълчание и символично присъствие, Доган се опитва да се върне на сцената – този път под маската на „новото“ и „различното“. Но нека бъдем честни: този проект не просто няма шанс – той е обречен още преди да се е родил.

Същите стари лица, същите стари номера

Доган очевидно не е разбрал, че обществото е уморено от безкрайното въртене на едни и същи компрометирани фигури. В новата му „партия“ виждаме познати физиономии – хора, чийто политически „успехи“ се свеждат до присъствие в Народното събрание и безусловна лоялност към лидера. Хора, които цял живот са били депутати, без ден реална работа или успех извън парламентарната сграда.

И ако това не стига, представителят на младите – председател на младежката структура – също не вдъхва доверие. Вместо енергия, визия и връзка с реалността, виждаме поредното политическо протеже, избрано по лоялност, а не по качества.

Провал още на старта

Груба стратегическа грешка бе и закъснялото обявяване на проекта. Доган изпусна момента, в който можеше да запази поне част от старите си структури. Днес тези структури са или разпаднати, или преминали в други лагери. Резултатът – политически труп, около който няма ни партия, ни движение, ни дори обществено напрежение.

Фалшивото „яхване“ на недоволството

Най-циничният ход в новия му план е опитът да се качи на гърба на протестите – да симулира съпричастност към гражданското недоволство срещу беззаконието, репресиите и политическата мафия. Само че истината е болезнена: хората на Доган не са на улицата. Те не са сред протестиращите, не са на първа линия, не са до народа. Те са до него – в Сараите, където истинската политика винаги се е правила далеч от очите на обществото.

Илюзия без покритие

Новият проект на Доган не е алтернатива. Той е римейк на старата игра – с нова опаковка и същото гнило съдържание. Обществото търси реална промяна, а не ново лого върху същите политически провали. Времето на Доган отмина. Днес опитът му да се върне изглежда не само безнадежден, а и откровено жалък.