Милко Багдасаров е уволнен. Цвета ли изгони Милко?

Днес във профила си във Фейсбук Милко Багдасаров обяви, че е уволнен от директорския пост. Дългогопбият директор обвинява за това Цвета Караянчева. Вижте какво написа той:

Приятели,

Не очаквах, че по толкова грозен начин ще приключа професионалната си кариера в образованието, но явно силно съм надценявал моралните качества и отношението към системата на хората, включили се в сценария около това.

Ясно е, че отстраняването ми от директорския пост на МОЕТО прекрасно училище е политическо решение. И аз  определено съм привърженик на практиката чрез своите ръководни кадри управляващите да носят отговорност за работата във всяка една институция. 

Но в случая става въпрос за решение, взето от един единствен човек, без всякаква мисъл за последствията от него. Става въпрос за г-жа Цвета Караянчева, чиито комплекси, изградени спрямо личността ми  в годините, за мен лично са необясними. 

Уважавам нейните политически амбиции, и в случая трябва да призная, че ако при съвместното ни управление с ГЕРБ, в тяхната партия, има вътрешно състезание за най-ярка ПКП  (Противничка на Коалиционните Партньори), Цвета Караянчева е безспорен победител.

За мен лично, това е своеобразно престъпление към децата на Кърджали, към колегите ми и към цялата система на образованието в България. 

Едно прекрасно училище, с най-мотивирания колектив от ученици и учители и най-вече училище, стоящо в основата на редица образователни модели и традиции, се превръща в арена на ниски страсти от хора без образователна експертиза с непознаване на проблемите и  без визия за бъдещето на образованието в областта. Такава е моята оценка за настоящото ръководство на РУО – Кърджали. Хора, поставени лично от Цвета Караянчева и не намерили време и сили поне веднъж да дойдат сами в най-голямото училище на територията на Южна България за последните години, за да можем заедно да осигурим задължителната приемственост при подобни случаи. Искам да призная, че за мен бе обидно да бъда управляван от тези хора в последните две години, особено в комуникацията около преките проблеми, касаещи децата на Кърджали. Държавата е инвестирала в годините страшно много в мен и затова на финала в моя кауза се превърна изграждането на  модел за работа с децата с поведенчески проблеми. Той отчасти вече функционира, но отношението от страна на РУО към това бе циничен. В  годината, в която получих три от най-големите награди в системата: Националната награда на името на акад. Благовест Сендов за принос към образованието,“ Директор на годината“ от СБУ и  наградата но МОН „Неофит Рилски“, Началника на РУО-Кърджали ме наказа със „Забележка“ за това , че в предложения план-прием съм предвидил допълнителни бройки за децата с проблеми, които по правило вече никое училище не приема и ги пренасочва в училището на Багдасаров, защото той имал ресурс. Тук искам да кажа, не е необходим ресурс, а сърце. За българските деца е необходимо СЪРЦЕ!

За избраната от г-жа Караянчева кандидатка, бивш заместник-директор в училището и може би „новото младо лице на ГЕРБ“ – 60-годишна, в пенсионна възраст,  провалила се на миналогодишния конкурс за директор,  напомням мотивите й за кандидатстване тогава.  Те бяха изразени  пред колеги, дни след като първа се бе подписала в подписка да не се обявява конкурс за училището. А те  бяха: За да не дойде някой турчин директор. Това може би са мотиви, които трябва да се коментират в политическа централа, която също е подкрепила, чрез свои народни представители от други области, кадровото предложение на Цвета Караянчева, доста дни преди конкурса.