Опровержение: Лъжлив цитат, приписан на Алис Вайдел, разпространен от 24rodopi.com
🔍 Какво се твърди:
На 24rodopi.com беше публикуран текст, според който германски медии били „потресени“ от поведението на канцлера по време на речта на лидерката на AfD Алис Вайдел в Бундестага.
В публикацията е включен дълъг цитат, в който Вайдел уж казва:
„Безработицата расте. Всеки месец десетки хиляди работни места в индустрията се губят. Вълната от фалити не спира... Очакват се 22 000 фалита само тази година. Това са 60 фалита на ден…“
Материалът добавя и сензационно описание на канцлера:
„Канцлерът се почесва по голото теме, рови в телефона, отпива жадно вода няколко пъти.“
🧠 Проверка на фактите:
1️⃣ Реално заседание:
✅ На 9 юли 2025 г. в Бундестага действително се е състояла обща бюджетна дискусия (Generaldebatte), на която Алис Вайдел е говорила.
📄 Официалният стенографски протокол е достъпен тук:
👉 Plenarprotokoll 21/17, Deutscher Bundestag (PDF)
📺 Видео от заседанието:
👉 bundestag.de – Generaldebatte 9 Juli 2025
2️⃣ Какво всъщност казва Вайдел:
В речта ѝ присъстват критики към канцлера и икономическата политика, включително изрази като:
„Sie haben mit Ihrer Entscheidung, eine Koalition mit der SPD einzugehen, den Insolvenzvertrag für unser Land unterschrieben.“
(„С решението си да влезете в коалиция със социалдемократите, подписахте договора за фалит на страната.“)
НО:
-
НЯМА нито едно изречение, което да съдържа точния цитат с „22 000 фалита“ или „60 на ден“.
-
В протокола няма и нито дума за „покачване на безработицата“ в този конкретен контекст.
-
Следователно публикуваният от 24rodopi текст не фигурира в официалните записи.
3️⃣ Откъде идват числата „22 000“ и „60 на ден“?
🔹 Това са данни от прогноза на DIHK (Германската индустриално-търговска камара), публикувана няколко седмици по-късно.
🔗 DIHK: Prognose – über 22 000 Firmenpleiten im Jahr 2025
📈 Средната аритметика (≈ 60/ден) идва от журналистически анализ, а не от цитат на Вайдел.
4️⃣ За поведението на канцлера:
-
Официалните протоколи не съдържат описания на жестове или действия.
-
Видео от заседанието не показва нито „почесване по темето“, нито „ровене в телефона“ в драматичен контекст.
➡️ Това описание е сензационно художествено преувеличение, без доказателства.
🧩 Заключение:
✅ Речта на Вайдел е истинска,
❌ но публикуваният от 24rodopi „цитат“ е фалшив – не фигурира в протокола.
❌ Описанието на канцлера е измислено.
✅ Числата са реални, но от друг източник (DIHK) и погрешно приписани на Вайдел.
Следователно публикацията на 24rodopi подвежда читателите, като смесва реални факти с измислен цитат и създава фалшиво впечатление за събитията в Бундестага.
🔗 Източници за проверка:
-
Официален протокол: Plenarprotokoll 21/17, Deutscher Bundestag (PDF)
-
Bundestag – обзор на дебата: bundestag.de – Generaldebatte 9 Juli 2025
-
DIHK прогноза: dihk.de – Mehr als 22 000 Firmenpleiten erwartet
-
Анализ за вълната от фалити: Markt & Mittelstand – Insolvenzwelle 2025
За какъв тип журналистическа практика става дума
Това, което виждаме в случая с публикацията на 24rodopi.com, се нарича в професионалната среда няколко начина, в зависимост от мотива и ефекта:
🔸 1. „Дезинформация“
— разпространяване на невярна или манипулирана информация, често с политическа или емоционална цел.
Тук имаме точно това: реално събитие (речта на Вайдел) е смесено с измислени цитати и интерпретации, за да се постигне определен внушителен ефект.
🔸 2. „Манипулативен препис“ (или „фейк цитиране“)
— класическа техника, при която медията приписва на публична личност думи, които тя не е казала, но които звучат „в нейния стил“.
Тази практика е позната още като „fabricated quote“ (измислен цитат) и е сериозно нарушение на етичния кодекс на журналиста.
🔸 3. „Сензационализъм“
— когато новината се украсява с драматични описания („чеше се по темето“, „рови в телефона“), които нямат документално потвърждение.
Целта е да предизвика емоционален отклик, не да информира.
🕵️ Защо това е проблем, когато медията е анонимна
Медията 24rodopi.com е типичен пример за анонимен регионален сайт, зад който:
-
няма ясно посочен собственик или отговорен редактор (в нарушение на чл. 7 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения);
-
няма ЕИК, адрес, телефон, нито човек, който носи персонална отговорност по Закона за радиото и телевизията (или по Гражданския кодекс);
-
често ползва „копи-пейст“ съдържание от други сайтове без източници.
📌 Това означава: няма кой да бъде подведен под отговорност, ако се публикува клевета, фалшива новина или дезинформация.
При жалба или съдебен иск — няма юридическо лице, което да отговаря. Това е „сива зона“ на българската медийна среда.
⚖️ Защо България позволява такива сайтове
-
Законова празнота:
България няма отделен закон за онлайн медии. Законът за радиото и телевизията се отнася само за електронни (ефирни) оператори, не за сайтове. -
Слаба регулация:
Съществуват регистри (като този на Съвета за електронни медии и Министерството на културата), но вписването не е задължително и не подлежи на реален контрол. -
Ниска медийна грамотност:
Част от обществото не проверява източниците, което позволява на такива сайтове да се развиват, защото имат „кликбейт“ трафик и рекламни приходи. -
Липса на професионална етика:
За разлика от лицензирани издания, онлайн блогове и портали не са задължени да спазват Етичния кодекс на българските медии, ако не са го подписали доброволно.
🧩 Извод
-
24rodopi.com използва манипулативен журналистически подход, при който реално събитие е обвито с измислени цитати и сензационни твърдения.
-
Това е дезинформация, създадена от анонимна медия, зад която няма ясно лице или отговорен редактор.
-
Българското законодателство позволява съществуването на такива сайтове поради липса на конкретна регулация за онлайн съдържание и недостатъчен контрол.
-
Решението е повече прозрачност, медийна грамотност и реално прилагане на етични стандарти.
