АНАЛИЗ: Как един глагол разкрива отношението на институциите към хората с увреждания
Публикацията на Община Кърджали за празника на незрящите хора съдържа изречението:
„Представители на общината уважиха незрящите хора на празника им.“
На повърхността изглежда невинно. Но в езика на публичната администрация думите не са дребен детайл – те отразяват мислене, отношение и институционална култура. Точно затова подобен израз е проблем.
1. „Уважи“ – глагол с йерархичен привкус
В официалната комуникация „уважи“ се използва в съвсем други контексти:
– съдът уважава молба;
– комисията уважава искане;
– ръководството уважава предложение.
Глаголът предполага, че едната страна е над другата. Това е акт на „преценка“ или „доброжелателен жест“ от по-висше ниво към по-ниско.
Когато общината го използва към незрящи хора, тя – вероятно без да осъзнава – внушава йерархия:
власт → получател на благоволение.
За една модерна европейска администрация това е неподходящо.
2. Лексика, която внушава зависимост
Хората с увреждания не са „страна“, която очаква институциите да ги „уважат“. Те са граждани със същите права и достойнство. Език, който подсъзнателно ги поставя в позиция на зависими или „очакващи жест“, всъщност подкопава усилията за интеграция и нормализация.
Подобни думи не само звучат остаряло – те възпроизвеждат стереотипи, в които администрацията се изживява като благодетел.
3. Професионално коректни формулировки съществуват
Вместо „уважиха“ могат да бъдат използвани:
-
„присъстваха на празника“
-
„участваха в събитието“
-
„поздравиха незрящите хора“
-
„отбелязаха празника заедно с тях“
Този език е точен, равнопоставен и лишен от неволни внушения.
4. Малките думи правят големи разлики
Езиковите детайли са сигнал. Когато една администрация подбира внимателно термините си, тя демонстрира уважение към хората и професионализъм в комуникацията.
Когато допуска грешки от този тип, това показва:
-
липса на езикова култура;
-
механично копиране на стари шаблони;
-
отсъствие на чувствителност към уязвими групи.
За съжаление, това не е изолиран случай. Подобни формулировки се срещат редовно в местните институционални съобщения в региона.
5. Обществото вече очаква различен тон
Кърджали е многолик и модерен град. В него живеят хора, които работят в Европа, учат в чужбина, развиват бизнес, следят европейски стандарти.
Те очакват администрацията да говори със същия манталитет:
– чист език;
– уважение без патос;
– равнопоставено отношение.
Един глагол може да изглежда дреболия. Но всъщност е симптом.
Заключение
„Уважиха незрящите хора“ е израз, който звучи като благоволение, не като равноправно участие. В комуникацията на общината трябва да се избягват подобни формулировки, защото те носят наследството на йерархичен и остарял тип мислене, в който властта е „добрият господар“, а гражданите – „благодарните получатели“.
Ако Община Кърджали иска да показва европейско отношение, тя трябва да започне именно от езика. Там първо личи уважението – истинското, не това от прессъобщенията.
