И едно друго мнение. Както истинската журналистика предполага, трябва да даваме възможност и на други гледни точки. Няколко дена се нагледахме на колажи, мемета и други възможни колажи за Байрам Байрам, ако няма и друга гледна точка демокрация няма. Ето един текст от Фейсбук която дава и другата гледна точка.
"НАЙ-ИСКРЕНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ, БЛАГОДАРНОСТИ И РЕСПЕКТ КЪМ ЕДИН БУДЕН И САМООСЪЗНАТ МЛАД ПОЛИТИК.
Защо
пиша всичко това? Ами ще ви кажа много просто. Не познавам лично Байрам
Байрам, но симпатизирам и съм член на ДПС – Ново начало от една година.
Първо:
Ако пред вас, на комисия, определяща бъдещето на страната в следващата
една година, се изправи един „плъх“ на име Асенчо и повтаря като папагал
думите на един политизиран президент с крайно вулгарна и провокативна
пропаганда пред всички медии и български граждани, аз лично бих му
дръпнал не само микрофона, а в същото време бих му го заврял и там,
където ще му хареса. Никой от комисията не набра кураж, освен Байрам
Байрам, който се опита да спре истеричния и "дрогиран" Асен, за да не
последва и вдигане на юмрук от негова страна (че само това остана да
стане). Искам искрено да поздравя г-н Байрам за това, че показа БУДНОСТ
по време на криза. Ако не беше истерията на Асенчо, комисията можеше да
продължи. Дори и да не се стигне до разбирателство, пак можеше да има
протест. Не вярвам някой да беше против протеста, защото беше заявен
преди няколко дни. Ноооо... Асен (по-точно политизираният президент)
предпочете хаоса пред градивния политически диалог и дипломация. За
радост все още има политици като г-н Байрам, които могат да спират
такива индивиди.
Второ:
Ако някой — който и да е — ви провокира без предупреждение и ви дава на
екрана на „мейдана“, и ако този някой е там с цел провокация, подтикнат
от дама, която е „маша“ на шайка неадекватни псевдополитици (а да не
говорим, че ѝ спасиха и задника от килията), аз бих го нарекъл не само
„мрашляк“, но и „помияр“. Да търсиш медийна изява по коридорите на
парламента, включен на живо от протеста, си е чиста стакмистика и
провокация от враговете на народа. Никой не коментира Радостин Василев,
който посегна на репортер и му счупи телефона, но всеки коментира Байрам
Байрам за израза му към един „пикльо“, който е изпратен с ясна и
провокативна цел. Напълно подкрепям действията, думите и политиките на
г-н Байрам с двете си ръце.
На
тази страна ѝ трябват такива политици, а не дрогирани мрашляци и
пикльовци. Трябват ни политици с ясна цел и визия. Всичко друго се гради
с диалог и правилен подход.
Г-н
Байрам, като един гражданин съм Ви благодарен за осъзнатостта Ви и се
чувствам все по-сигурен за бъдещето си. Благодарение на Вас и екипа Ви,
общини като Кърджали, Исперих, Добрич и малките населени места започнаха
да сияят."


Как може такъв простак да ни представлява?Срамувам се от неговите постъпки !
ОтговорИзтриванеBayco Ardino gelmek size artık YASAK ! Amk gotverenleri ishiniz yok burda fazla
ОтговорИзтриванеНови начало предадохте си хората в Ардино . Заради ей такива селяни наркомани ! Лъжци долни
ОтговорИзтриванеБайрям може да си има собствена гледна точка в случая с Асен , Но това което допуснаха той и Ерол ( другия наркоман ) - обръча от компроментирани боклуци от АПС - които влияеха негативно и дистанционно от София във работата на местните структури БЕЗ знанието на Пеевски благодарение На неговата немърливост - Отвратиха всички и орезилиха цялата идея на Новото Начало. Късмет ви пожелавам все пак Пееевски е Господ Бог вече и Алах за Вас ;)
ОтговорИзтриванеБайрям Рушен Тунджай , Подмазвача Самет Сейфи Мейфи абе момчета вие хал хабер си нямате от политика Коййй Бунак ще ви повярва и ще разчита на Вас ? Айде Байрям си е име , но тия другите са спуснати с парашут безгръбначни на хранилка . Кой баща му някъв ще делка с Ерол , кой КЪДЕ и как може да делка с Ерол резултата - няма вече народна Любов ! . Ново начало в Ардино за вас Няма и Няма и да има !
ОтговорИзтриванеКои сме ние, че да питаме?
ОтговорИзтриванеБлагодарности, респект и най-искрени овации на… Партията. Или на Фейсбук профила, който едва ли е реален. Все пак демокрацията изисквала "друга гледна точка" - макар тя често да идва с аромат на агитационен материал, писан на три ракии, между две партийни инструкции.
Първо: не разбрах кое бъдеще точно се е решавало на тази комисия? Това към ръба на пропастта или онова, в което "помияри", "мрашляци" и "пикльовци" са новата норма на политически език?
Второ: в демокрация, последно, имаме ли право на протест, или трябва да го "одобряват" хора с правилната партийна книжка? А ако не го одобрят - значи сме "дрогирани" и "истерични"? Интересна трактовка на свобода на изразяване. Очаквам скоро да се изисква и медицинско за участие в митинг.
Трето: колко нагло трябва да е едно "друго мнение", за да се опитва да ни убеди, че въпросите към депутати са провокация, а не фундамент на парламентарната демокрация? Парламентът не е храм, а представителен орган. И там работят слуги на народа, не богоизбрани началници, които трябва да бъдат пазени от "мейдана".
Четвърто: нека не се преструваме - това не е мнение, а политическа ода, маскирана като "будно гражданско слово". Жалко, че "будността" вече значи сляпа вярност, агресия срещу несъгласните и пълна амнезия за неща като етика, дебат, критично мислене.
Но, разбира се - кои сме ние, че да питаме?
Само едни пикльовци с неудобни въпроси.
От онези, дето още не са научили кога се мълчи и кога се ръкопляска.
Госпожицата къде е назначена, че така усърдно се кланя? И въобще - какво тласка човек да брани политик така, сякаш му е спасил живота, върнал зрението или го е извадил от кладенец?
ОтговорИзтриванеИма няколко типични сценария, нека ги разгледаме, накратко.
1. Уреденият
Това е човекът, който е хванал златната кокошка - някой го е "оправил". Бизнесмен, на когото политик е осигурил обществена поръчка. Човек с фирма, която "винаги печели". Или сдружение, което "усвоява" пари по проекти, писани с готов отговор. Понякога е "назначен" на управленски пост без конкурс. Понякога има бизнес, който зависи от това кой е на власт. Делят се схеми, печалби, влияние.
На останалите да им е зле - не е важно.
- "На мен ми е добре. Животът е уреден. Партията ме направи човек. Точка.“
2. Трохарят
Това е дребният хрантутник. Работник, подчинен, съсед, роднина на "уредения". Гласува, както му кажат. Пише в коментарите, каквото чуе в кръчмата. За него не е важно какво се случва в държавата, важното е да има две мастики, салам и "нещо за празниците".
Ако някой не е част от това стадно преклонение - значи е "неблагодарен", "безделник", "наркоман", "глупак" или "против народа".
3. Младият, послушен чирак
Това е младата версия - амбициозен, гладен, агресивно лоялен. Пише "аналитични" постове в защита на силните на деня, слага си снимки от събития, стои винаги на втория ред до "вожда". Не е важно кой е на върха - той просто е готов. Вярва в успеха чрез правилно поставен език - в зависимост от пола му, разстоянието до успеха е различно. Това му е кариерата.
4. Полезният глупак
Това е човек, който дори не осъзнава в какво участва. Някой му е казал, че "враговете на нашите" са зли, и той почва да громи в коментарите.
Може и да няма троха. Може и да не е уреден. Но си мисли, че като вика най-силно "Да живее", някой ще го забележи. Няма. Но ще го използват.
5. Зависимият чиновник
Той има семейство, кредит, пост в общината или институция. Знае как работи схемата.
Знае, че ако не целуне задника на началството, ще остане без препитание.
Затова гласува "правилно", присъства на събрания, споделя статуси, и разбира се - мълчи, когато се гази закон, човещина и елементарна логика.
Нарича това "професионализъм". Всъщност е канцеларска мишка в скъпа ризка.