Необратимата земя на Кирково – земя под наем, хора без корен
В Кирково земята все още се работи – но не от нейните хора.
Голяма част от нивите са дадени под аренда, а истинските собственици живеят в чужбина.
Селата изглеждат пълни само по снимки от лятото, когато е време за отпуска и завръщане „за малко“.
След това идва тишината.
И така – година след година.
Как стигнахме дотук
Кирково беше едно от малкото места в Родопите, където земеделието оцеля.
Животновъдството тук има традиция, хората знаят как се гледа добитък и как се изкарва хляб от земята.
Но без напояване, без комасация и без преработка всичко се свежда до оцеляване.
След 90-те години хиляди собственици заминаха, оставяйки нивите си в ръцете на арендатори.
Така се роди новият модел – земя под наем, без стопанин.
Формално земята „се обработва“, но реално печалбата отива при малцина, а селата продължават да се топят.
Земя има – хора няма
По документи Кирково изглежда активна земеделска община.
Пасища, ниви, животновъдни ферми – всичко това фигурира в отчетите.
Но зад цифрите стои една друга истина – хората, които работят земята, вече не живеят тук.
Едни са в чужбина, други са наета работна ръка.
Истинският стопанин изчезна.
Когато собствеността е формална, а животът – другаде, земята губи корена си.
Икономика без дом
Фермите съществуват, но малките изчезват.
Мандрите са малко, изкупуването – несигурно.
Общината управлява предимно пасищен фонд, а не производство.
Всичко е сведено до едно: земята като наем, не като поминък.
Без реален пазар, без достъп до инвестиции, без държавна политика – дори активните фермери са обречени на застой.
И докато администрацията пише наредби, селата остават пусти.
Къде е политиката?
Нито едно управление в Кирково през последните години не направи реална стъпка за възраждане на земеделието.
Няма програма за млади фермери, няма общински фонд за техника, няма кооперации.
Документите говорят за „устойчиво развитие“, но теренът показва устойчива разруха.
Властта гледа към пътища, фасади и проекти, но не и към нивата.
А нивата е тази, която може да задържи хората.
Необратимата точка
Кирково е символ на контраста – земя, която още ражда, и хора, които вече не вярват в нея.
Докато печалбата отива в аренда, а младите в чужбина, общината губи не само икономика, а и душа.
Най-големият риск е не обезлюдяването, а безразличието – когато дори не ни прави впечатление, че селото е празно.
Редакционен коментар
Ardino24 призовава:
-
Да се въведе регистър на пустеещите и арендовани земи, достъпен публично.
-
Да се стимулира връщането на младите стопани чрез общински стимули и техника.
-
Да се разработи регионална програма за малки фермери с акцент върху преработка и пазар.
-
Да се включат местните училища в инициативи за земеделски занаяти и практики.
Източници:
-
Община Кирково – нормативни актове и разпределения по чл. 37в ЗСПЗЗ – данни за пасищен фонд и земеползване.
-
Регионален профил – Област Кърджали 2022 – икономически и демографски показатели.
-
НСИ – Земеползване по общини – статистически данни за обработваеми площи и аграрен дял.
Автор: Нюркян Исмаил Мехмедали
Издание: Ardino24.com
Дата: ноември 2025
Следваща част:
👉 „Необратимата земя на Черноочене – пасища без хора“