Кой се страхува от проверка, ако е невинен?
Официалният призив в защита на Илхан Кючюк, разпространяван от името на „репресираните от Възродителния процес“, повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Най-важният от тях е прост и логичен: как точно Илхан Кючюк е невинен, след като в текста това изобщо не се обяснява?
Кой се страхува от проверка, ако е невинен?
Официалният призив в защита на Илхан Кючюк, разпространяван от името на „репресираните от Възродителния процес“, повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Най-важният от тях е прост и логичен: как точно Илхан Кючюк е невинен, след като в текста това изобщо не се обяснява?
Вместо ясна позиция „има сигнал – нека се провери“, виждаме истерия, морални квалификации и смесване на напълно различни теми. Никъде не се казва, че проверката е нещо нормално в една демокрация. Никъде не се казва: ако човекът е невинен, институциите ще го докажат. Защо?
Защо от АПС не заявяват ясно, че са за проверки, когато има сигнал? Ако няма какво да се крие, това би трябвало да е най-силната възможна защита. Вместо това се търси подкрепа чрез подписки, емоции и историческа травма. Това не е защита на правова държава, това е защита на конкретен политик срещу институционален процес.
Още по-притеснително е използването на понятието „репресии“. Репресия е, когато държавата наказва без съд и присъда. Проверка по сигнал не е репресия. Тя е задължение. Смесването на Възродителния процес с евентуално разследване на действащ политик е тежка подмяна и обида към самите жертви на реални репресии.
Ако целта е била да се покаже, че Илхан Кючюк е невинен, защо текстът не съдържа факти, аргументи или конкретни опровержения? Вместо това се атакуват „олигархични кръгове“, говори се за „посегателство върху идентичността“ и се внушава, че самото разследване е недопустимо. Това не е демокрация. Това е страх от разследване.
В България често се говори за демокрация, но всеки я тълкува както му е удобно. За едни тя означава равенство пред закона, за други – имунитет за „нашите хора“. Именно тази изкривена представа за демокрация държи страната в застой.
Истинската демокрация не е да защитаваш политик, срещу когото има сигнал. Тя е да подкрепиш проверката и да оставиш институциите да си свършат работата. Ако Илхан Кючюк е невинен, няма от какво да се страхува. Ако обаче още на ниво сигнал се вдига стена от истерия, възниква логичният въпрос: защо?
Този въпрос остава без отговор. И именно мълчанието по него прави всички подписки, призиви и гръмки думи кухи.
ето ги и пълния им текст