Колко човека може да събере ДПС на техния митинг?

Организираната масовка и реалният капацитет на площада**

Когато ДПС обявява митинг в Кърджали, въпросът никога не е дали някой ще дойде спонтанно. Въпросът е колко хора може да събере партията, ако активира целия механизъм от структури, изграден в областта през последните три десетилетия. Това не е гражданско събиране. Това е демонстрация на контрол и дисциплина, а организацията личи още преди началото.

В Кърджалийска област е обществено известно и многократно наблюдавано, че при подобни партийни прояви участието се координира централно. Женските, младежките и местните структури на ДПС винаги присъстват масово. Към тях се включва и широк кръг от хора, заети в дейности, финансирани от общинските бюджети – персонал по програми, общински предприятия, обслужващи звена и различни услуги, чиято поява при подобни инициативи се е превърнала в традиция. Местните жители отдавна знаят модела: организирани групи, транспортирани от селата, списъци по населени места, централизирана координация.

Именно тази практика предполага, че дори хора, които не желаят да присъстват, в крайна сметка ще се окажат на площада, защото така „се очаква“, така „е редно“ и така „винаги става“ при подобни събития. Тук няма твърдение за принуда – има констатация за дългогодишен модел на масова мобилизация, който е част от политическата култура на региона.

На база тази организационна структура минималният реалистичен брой участници е около 4 000 – 5 500 души. Това е долната граница, под която митинг от подобен тип практически не може да падне.

Горният праг е по-висок. Ако всички структури бъдат активирани, както многократно се е случвало при ключови партийни инициативи, числеността може да достигне 9 000 – 10 500 души – това е пределът, който площад „Освобождение“ може физически да побере. Макар организационният капацитет на ДПС да е по-голям от тази цифра, пространството в центъра на Кърджали не позволява визуализация над 10 хиляди души, дори при максимално сгъстяване.

Политическият контекст е също толкова важен. Този митинг не е обикновено партийно мероприятие, а показна акция, целяща да демонстрира масовост и влияние в момент на силно обществено напрежение. В подобна ситуация присъствието на структурите се превръща от „покана“ в очакване, а това допълнително увеличава числеността. Целта е ясна: събитието да изглежда внушително, независимо какво остава скрито зад кадър.

И тук стои ключовата истина: подобен митинг не измерва подкрепа, а организация. А организацията не е равна на доверие. Дори и ДПС да успее да събере 10 или 15 хиляди души, това няма да промени националната картина. Подобна демонстрация просто ще се загуби сред многократно по-големия национален протест, който не е дирижиран от партийни централи и не разчита на служебни списъци, транспорт и зависимости.

Дори хипотетично в цяла България ДПС да събере 100 хиляди души, това няма да докаже сила, а несигурност. Няма да докаже влияние, а реактивен страх. Няма да спре процесите в страната, а ще ги ускори. Защото колкото повече се мобилизира организирана партийна масовка, толкова повече расте истинският граждански протест срещу статуквото. И на следващия ден хората протестиращи срещу статуквото и старите практики ще стават все повече, не по-малко.

Това поражда и няколко въпроса, които ръководството на ДПС трябва да адресира към своите собствени избиратели, а не към медиите. Каква е истинската цел на този митинг? Искат ли да противопоставят хората? Опитват ли се да се скрият зад масовите събирания? Да ги използват като щит? Какво точно цели ДПС с тази демонстрация – и защо точно сега? И след като всички видяхме, че в България не е имало етническа омраза, какво точно ще обяснят на хората на този митинг? Как ще оправдаят тълкуването на протестите като етнически проблем, когато самото общество не видя подобно нещо? Това е отговор, който дължат не на опонентите си, а на собствените си избиратели.