Когато помощта е на терен, но аплодисментите идват от собствената сцена

 

Когато помощта е на терен, но аплодисментите идват от собствената сцена

Няма спор – присъствието на политици на терен след бедствие има значение. В Крумовградско представители на Движение за права и свободи  „Ново начало“ действително са били на място, вероятно са оказали натиск върху институциите да реагират по-бързо и това е довело до реални резултати. Техника е пусната, електрозахранването е възстановявано, започнати са огледи и аварийни дейности. Това е похвално и трябва да бъде отчетено.

Проблемът не е в действията. Проблемът е в начина, по който те се комуникират.

Серии от публикации, снимки, видеа и самопохвални текстове, разпространявани от собствените партийни канали, превръщат помощта в реклама. Вместо акцентът да е върху пострадалите хора и работата на службите, фокусът се измества към това „кой е бил там“, „кой е наредил“, „кой е задействал“. Това не е добра практика и не служи на доверието.

В кризисни ситуации обществото очаква действие, не аплодисменти. Очаква институциите да работят, а политиците – да съдействат тихо, ефективно и отговорно. Когато помощта се опакова като пиар кампания, дори реалните резултати започват да изглеждат съмнителни, а искреността – поставена под въпрос.

Особено чувствително е, когато саморекламата идва в момент, в който хората още газят в кал, разрушени пътища и несигурност. В такива дни снимките „от първа линия“ не изглеждат като солидарност, а като демонстрация.

Истината е проста:
– Да си на терен – добре.
– Да задействаш службите – отлично.
– Да превърнеш това в собствена витрина – грешка.

Доверието не се печели с постове, а с устойчиви решения и тишина след свършената работа. Хората помнят кой е помогнал, но помнят още по-добре кой е използвал бедствието, за да се изтъкне.

Това е границата между отговорното поведение и политическата суета. И тя не бива да се преминава – независимо от партия, лидер или момент.