Поредна скъпа идея на кмета на Ардино Изет Шабан: дефицит на разум или дефицит на контрол?

 Поредна скъпа идея на кмета на Ардино Изет Шабан

Кмет, който не мисли за последиците: интернет до моста, вода няма

Под формата на „работна среща“ и с обичайния административен тон, кметът на община Ардино инж. Изет Шабан представи приоритетите за 2026 г. – водоснабдяване, инфраструктура и дигитална свързаност. На пръв поглед – нищо необичайно. В детайлите обаче изпъква поредна показна и скъпа идея, която повдига повече въпроси, отколкото дава отговори: прокарване на оптичен интернет кабел до Дяволски мост.

Този мост отдавна не е просто античен паметник. През последните години той беше асфалтиран в района, „облагороден“ с турникети и превърнат от исторически обект в комерсиална туристическа атракция. Сега следва следващата стъпка – постоянен широколентов интернет. По думите на кмета: „Искам на Дяволския мост, който се посещава от хиляди туристи, постоянно да има интернет.“

Кмета на поход да говори с хората за бюджета и после да прави това което знае, Така се прави вече от 35 години в Ардино. Кмета пак примитивен

Особено показателен момент от изказването на кмета е формулировката, с която той обявява намерението си за прокарване на оптичен интернет до Дяволски мост – „Искам на Дяволския мост постоянно да има интернет“. В това изречение липсва всичко онова, което законът и доброто управление изискват: няма решение на Общинския съвет, няма публично обсъждане, няма аргументиран анализ на нуждата, няма и яснота дали изобщо съществува одобрен инвестиционен проект. Остава усещането, че става дума за подход от типа „аз реших“.

Тук възниква фундаментален въпрос: има ли право един кмет сам да решава кое е добро за общината и да го превръща в разход за всички? По закон кметът е орган на изпълнителната власт, а не едноличен разпоредител с публичния интерес. Стратегически инвестиции, особено такива, които засягат културно-исторически обект и изискват сериозен финансов ресурс, следва да минават през решение на Общинския съвет, мотивиран доклад и прозрачна процедура. Всичко друго е управленски произвол, прикрит зад клишета за „бъдещето“ и „дигитализацията“.

А цената на това „решение“ далеч не е символична. Дори ако се говори само за трасето, без активна техника, без камери, без Wi-Fi точки и без поддръжка, ориентировъчните разходи изглеждат така:

• По въздуха (по стълбове): приблизително 10–80 хил. евро на километър

• Под земята – микротренч или лесен терен: около 40–90 хил. евро на километър

• Под земята – класически изкоп: приблизително 85 хил. евро на километър

• Под земята – труден терен, скали, сондажи: до 300 хил. евро на километър

Това са строителни разходи, не „цена на кабела“. Към тях обичайно се добавят проектиране, съгласувателни процедури, екологични оценки, надзор, сервитути, възстановяване на терена и бъдеща поддръжка. С други думи – сумата нараства, а обществената полза остава недоказана.

На фона на села без постоянна вода, компрометирана пътна инфраструктура и бюджет, който дори още не е приет, приоритетът „интернет на моста“ изглежда не просто спорен, а дълбоко погрешен. Дяволският мост не е мол, не е градски площад и не е дигитален хъб. Той е културно-исторически обект, чиято стойност е в автентичността и средата, а не в това дали туристът ще качи снимка в реално време.

Когато управлението се свежда до „аз реших“, резултатът обикновено е един и същ – скъпи проекти, слаба аргументация и сметка, платена от всички. Именно затова този въпрос не е за интернет, а за начина, по който се вземат решения в община Ардино.

Кметът на Ардино в Бурса, изучава кабинков лифт. 

Колко струва думата " Искам" на кмета на Ардино :

Разстоянието от град Ардино до Дяволски мост е приблизително 10 километра. Това означава, че при обявеното от кмета намерение за прокарване на оптичен интернет, говорим не за „дребна екстра“, а за сериозен публичен разход. Само трасето – без камери, без Wi-Fi точки, без активна техника и без поддръжка – възлиза на следните порядъци: при трасе по въздуха между 100 000 и 800 000 евро, при подземно микротренч трасе между 400 000 и 900 000 евро, при класически изкоп около 850 000 евро, а при труден терен със сондажи сумата може да достигне до 3 милиона евро.

Това не са хипотези, а инженерни сметки „на километър“, умножени по реалното разстояние. На този фон въпросът вече не е дали на моста ще има интернет, а кой и на какво основание решава, че подобен разход е по-важен от вода за селата, от пътища и от реални нужди на хората. Когато управлението се свежда до „аз реших“, цената почти винаги я плаща обществото.

Колко струват Алпийските атракции на кмета на Ардино? Разбира ли от управление на публични инвестиции и тяхната цел или управлява като ЕТ община Ардино?