Бившият президент Румен Радев, който подаде оставка, за да участва в изборите, днес призовава обществото да „търси сметка“. Звучи силно. Само че вече не говори като държавен глава, а като кандидат в кампания.
Когато беше в президентството, служебните кабинети също бяха обвинявани в политически обвързаности. Тогава обаче критиките бяха отхвърляни. Днес същата тема се използва като аргумент срещу други. Това не е принципна позиция. Това е политическа тактика.
Да се внушава, че някой друг „посяга на Конституцията“, без да се признае собствената роля в процесите през последните години, е удобно. Но хората помнят. Помнят кризите. Помнят назначенията. Помнят решенията.
Под публикацията му се появиха реакции, които поставят въпроси за спорни енергийни договори и финансовите последици за държавата. Тези теми не са измислица. Те са част от реалния обществен дебат. И няма как да бъдат изтрити с едно политическо изявление.
Ако ще се говори за отговорност, тя трябва да бъде за всички. Не само за опонентите.
Избирателят не е наивен. Кампанията тепърва започва, но тонът вече показва, че ще се разчита на къса памет. Въпросът е дали обществото ще приеме това.
