Снимка фейсбук на община Ардино
Община и областна администрация – безпомощни: само думи, но не и дела
Мост под вода, права под въпрос: докога институциите ще бездействат?
Поредният дъжд отново остави хората от няколко села в община Ардино откъснати от света. Отново мостът в района на село Китница е под вода. Отново единственият пътен достъп е прекъснат. Отново – мълчание, оправдания и временно „частично бедствено положение“, което не решава нищо.
Този проблем не е нов. Той не е инцидентен. Той е дългогодишен, хроничен и добре известен както на общинската администрация в Ардино, така и на Областната администрация – Кърджали. И въпреки това – реално решение няма.
Милион и половина почти за облагородяване на реката в Ардино, но за мост пари няма. Колко моста можеше да направи кмета на общината с тези пари?
Не може при всеки по-сериозен валеж или снеготопене хората от селата Русалско, Любино, Латинка, Аврамово, Песнопой и Сполука да остават с дни без достъп до:
-
здравеопазване;
-
спешна медицинска помощ;
-
храни и лекарства;
-
нормално придвижване и обществен живот.
Това вече не е просто инфраструктурен проблем. Това е пряко засягане на основни права, гарантирани от Конституцията на Република България – правото на живот, здраве, свободно придвижване и достъп до услуги от първа необходимост.
Башбаканът на община Ардино Изет Шабан, милион и половина за „реката в Ардино“, нула лева за жизненоважния мост.
Когато държавата и общината знаят за даден риск, а не предприемат ефективни действия, това не е „лошо време“. Това е административно бездействие. А когато това бездействие води до системно ограничаване на права – то се превръща в нарушение на Конституцията.
Областната управа и община Ардино са длъжни:
-
да спрат с временните и козметични мерки;
-
да поемат ясна отговорност;
-
и в най-кратки срокове да направят всичко необходимо този проблем да бъде решен окончателно, чрез изграждане на мост, който не остава под вода при всеки дъжд.
Хората в тези села не искат нищо извънредно. Те искат нормалност. Искат сигурен път. Искат държавата и общината да си свършат работата.
Всеки следващ дъжд, който отново ги оставя изолирани, е поредното доказателство, че проблемът не е в реката, а в липсата на воля и действия.
Този текст представлява лично мнение и коментар на автора.