Една от най-обсъжданите теми през последните дни са военните удари срещу Иран. Израел, с подкрепата на Съединените щати, атакува страната в опит да я принуди да се откаже от ядрената си програма и да се подчини на международния натиск.
Нека бъдем ясни – режимът в Иран е тежък режим и едва ли някой може да го нарече демократичен пример. Но това не е темата, върху която искам да се спра.
Темата е друга.
Темата е ролята на Израел и на израелските управляващи за това, което се случва в света днес.
Еврейският народ е преживял една от най-големите трагедии в човешката история. Холокостът отнема живота на около 6 милиона евреи. Това е факт. Това е ужасяваща страница от историята на човечеството. Нацисткият режим ги преследва, унищожава и превръща омразата в държавна политика.
Точно затова въпросът днес е толкова тежък.
Как народ, който е преживял подобно преследване, допуска неговите политици да водят политика, която отново носи страдание, смърт и разрушения?
Историята показва и нещо друго, за което рядко се говори. През 70-те години Израел поддържа тесни отношения с режима на апартейда в Южна Африка – режим, основан на расова сегрегация, при който белите управляват, а останалите хора са лишени от основни права.
През 1975 година между Израел и Южна Африка е подписано споразумение за сътрудничество.
Тук идва моралният въпрос.
Как държава, чийто народ е страдал от расизъм и преследване, може да поддържа отношения с режим, изграден върху расова дискриминация?
Днес виждаме нови военни удари – в Иран, в Ливан, а за Палестина светът наблюдава години наред един непрекъснат и кървав конфликт. Сред жертвите има цивилни, има жени, има деца. Това не са числа. Това са човешки животи.
И тук идва въпросът, който много хора по света вече задават:
Каква е моралната разлика между онези, които някога са преследвали еврейския народ, и политици, които днес оправдават смъртта на цивилни в името на държавна политика?
Последните удари се извършват и със силната подкрепа на Съединените щати. А светът става все по-нестабилен. Конфликтите се разширяват, напрежението расте и все по-често се говори за риск от глобална ескалация.
Живеем във време, в което все повече лидери се държат като еднолични собственици на държавите си – било то в Москва, било то във Вашингтон, било то в Близкия изток.
Но въпросът, който за мен остава най-тежкият, е друг.
Как е възможно народ, който е дал милиони жертви в борбата срещу расизма, днес да има политици, които участват в конфликти, при които загиват невинни хора?
Как е възможно държава, която постоянно напомня на света за Холокоста, да не вижда какво се случва, когато силата се използва без мярка?
Това са въпроси, на които аз нямам отговор.
Но бих искал да чуя отговор от самите израелски политици.
И още повече – от самия израелски народ.
Защото историята трябва да се помни.
А когато се забрави, тя има един много лош навик – да се повтаря.