„Ново начало“ или стари методи? Кой всъщност подписа за „Борда за мир“ и защо Пеевски атакува служебния кабинет?

„Ново начало“ или стари методи? Кой всъщност подписа за „Борда за мир“ и защо Пеевски атакува служебния кабинет?

В политическия фолклор на България сме виждали много, но опитът на Делян Пеевски да пренапише съвсем прясната ни история от последните месеци граничи с абсурда. В официално изявление на „ДПС-Ново начало“, подкрепено с проект за решение в 51-вото Народно събрание, лидерът на формацията отправи тежки обвинения към служебния кабинет. Но къде свършват фактите и къде започва предизборният популизъм?

Фактите, които документите не могат да скрият

Пеевски обвинява служебното правителство, че „проиграва сигурността на България“ и блокира присъединяването ни към т.нар. „Борд за мир“ под патронажа на Доналд Тръмп. Тук обаче идва първото голямо разминаване с истината.

Процесът по присъединяване към тази нова международна организация не е дело на сегашните служебни министри. Подписът под споразумението беше положен от Росен Желязков в качеството му на премиер на редовното правителство (макар и в оставка по това време). Изниква логичният въпрос: Защо Делян Пеевски насочва огъня си към служебния кабинет за действия, които са извършени от съвсем друг състав на изпълнителната власт?

Юридически парадокс и политически натиск

Внасянето на проект за решение, който да „задължи“ служебното правителство незабавно да внесе договора за ратификация, изглежда повече като пиар акция, отколкото като реално юридическо действие.

Първо: Парламентът е в края на своя мандат. Редно ли е отиващо си Народно събрание да приема стратегически международни ангажименти, които ще обвържат държавата за десетилетия?

Второ: Служебният кабинет има ясно разписани функции по Конституция и притискането му да взима крайни геополитически решения в условия на предизборна кампания прилича на опит за дестабилизация.

Реторика без доказателства

В материала на Пеевски се използват квалификации като „клики“, „НПО-зависими“ и „глобално задкулисие“. Като журналисти, ние сме длъжни да попитаме: Къде са доказателствата за тези твърдения? Публикуването на подобни обвинения без нито един приложен факт или документ не е политическа позиция, а класически пример за дезинформация.

Вместо да се търси реален консенсус по важни за сигурността теми, сме свидетели на нова атака, целяща да разклати и без това крехкото политическо равновесие. Използването на темата за „мира“ и името на чужд държавен глава за вътрешнополитически „бухалки“ не носи дивиденти на България. Остава въпросът: Това ли е „новото начало“ – атаки без доказателства и популизъм на гърба на националния интерес?

Забележка: Този материал е авторски коментар и изразява личната позиция на автора, базирана на предоставените публични документи и факти.

Автор: Нюркян Мехмедали

(Главен редактор на Ардино24.ком)