„ТИ ЛИ, бе, нещастник, ще ми говориш за незаконни арести?!“
С тези думи Георги Борисов Георгиев започва публичната си атака срещу Калин Стоянов. И не остава на ниво обиди – влиза в конкретика.
Георгиев твърди, че през 2023 г. е бил арестуван по време на протест на БОЕЦ срещу „опраскването на машинния вот“ преди местните избори, като подчертава:
„по твое лично разпореждане… бях арестуван“
И най-важното – той не говори само за случка, а за резултат:
„Осъдих МВР и съдът постанови, че моят арест е бил НЕЗАКОНЕН!“
Това обръща цялата картина.
Защото днес Калин Стоянов говори за „незаконни арести“ и „злоупотреби“.
А Георгиев му отговаря директно – с конкретен случай, в който именно МВР, по неговите думи, е действало незаконно.
И добавя още:
„моят незаконен арест влезе в годишния доклад на Департамента на САЩ… като пример за погазване на човешките права в България“
Тук вече не става дума за политическа реплика.
Това е обвинение в лицемерие.
Човек, който днес говори за законност, е обвинен, че при неговото управление е имало действия, които съдът е определил като незаконни.
Георгиев не спира дотук. Той напомня и за действия на МВР по време на протести:
„по твое време десетки граждани бяха пребити зверски…“
И изводът от поста му е ясен и директен –
Калин Стоянов няма моралното право да говори за теми, за които според Георгиев самият той носи отговорност.
Това не е анализ. Това е сблъсък между две версии за реалността.
Но ако дори част от написаното от Георгиев е вярно, тогава въпросът вече не е политически.
Тогава въпросът е прост:
може ли човек да говори за законност, след като е обвинен, че я е нарушавал?
И точно тук удря най-силно постът:
Не с обидите.
А с твърдението, че днешният говорител на „законност“ е вчерашният проблем.
